Нора Робъртс - Публични тайни

— Не е необходимо — каза Майкъл. — Продължавай. Погледна го и й се доплака, защото той настояваше. Никога не би могла да му обясни.

— В Ню Йорк някакъв тип наблюдаваше студиото. Бях сигурна, че татко е наел човек да ме охранява. Но когато го попитах и той отрече, аз реших, че съм се заблудила. Първата вечер, когато се върнах, една кола ме проследи от супермаркета до вкъщи.

— Не си ми казала.

— Щях, но… — Гласът й отново заглъхна. — Когато ти се върна, беше… толкова потиснат. А след това забравих. Не исках да си спомням. Полудявах. Започнах да мисля, че някой е бил в къщата, докато съм била навън, че телефонът се подслушва. — Тя затвори очи. — Типично параноично поведение.

— Не ставай глупава, Ема!

Тя леко се усмихна. Никога не я оставяше дълго да се измъчва.

— Не бих могла да докажа, че има нещо общо с тази вечер, но така го чувствам.

— Сега можеш ли да ни кажеш какво се случи? — Беше й дал време да се успокои.

— Да. — Тя пое дълбоко дъх и разказа всичко, което можеше да си спомни за инцидента на пътя. — Аз просто продължих да карам — завърши тя. — Не знам дали някой е ударен… в онази, другата кола. Не се и замислих за това. Само продължих да карам.

— Съвсем правилно. Прегледай колата — помоли то Маккарти. — Ема, успя ли да видиш шофьора?

— Не.

— Колата?

— Да. — Кимна спокойно. — Бях решила да я разгледам, да се опитам да запомня всякакви детайли и особености. Беше тъмна — синя или черна — не съм сигурна. Не разбирам много от марки и модели, но тази беше голяма. Може да е била… кадилак, струва ми се, или линкълн. Имаше табелка на Лос Анджелис „МБЕ“ — мисля, че това бяха буквите, но в мъглата не успях да различа цифрите.

— Свършила си страхотна работа. — Той я целуна. — Ще помоля да те закарат в болницата.

— Не се нуждая от болница.

Погали с пръст слепоочието й.

— Имаш огромна подутина на главата си.

Дори не я усещам. — Въпреки че сега я болеше и то доста, остана непреклонна. — Няма да отида, Майкъл. Достатъчно съм била по болници, ще ми стигне до кроя на живота.

— Добре. Ще намерим някой да те закара вкъщи и да стои при теб.

— Ти не можеш ли?

— Ще трябва да се заема с това — започна той, след това погледна към влизащия Маккарти.

— Трябва да сте първокласен шофьор, мис Макавой.

— Ема — поправи го тя. — Толкова съм се страхувала, че съм слаб шофьор.

— Майк, трябваш ми за момент.

— Няма да се бавя — каза на Ема и стана. Видя познатия израз на лицето на колегата си и затвори вратата след себе си. — Е?

— Просто не знам как, по дяволите, е успяла да се измъкне невредима от това. Колата изглежда, като че ли е спечелила трета награда на състезания за разрушаване на коли. — Неочаквано сложи ръка на рамото на Майкъл. Опасяваше се, че партньорът му не е съвсем подготвен да погледне колата. — Наредих на едно от момчетата да провери болниците, преди да прегледам колата. Току-що е постъпило съобщение: катастрофирала е кола горе по хълмовете. Човекът е изхвърлен от съвсем нов кадилак. Блекпуул — каза и видя как очите на Майкъл се присвиха. — В кома е.

— Сигурна ли си, че можеш да се справиш? — Джоно внимателно изгледа Ема, която застана в подножието на стълбището.

— Нима не изглеждам така? — Тя се завъртя бавно като манекенка. Тъмносинята рокля с гол гръб очертаваше тялото й. Косата й беше вдигната нагоре и прихваната с два блестящи гребена. На ревера на сребристия жакет бе забоден подареният от него феникс.

— Прекрасна си. — Приближи се към нея и докосна с палец подутината на слепоочието, което тя бе прикрила с гръм. Ти преживя тежки моменти преди два дни.

— Но всичко свърши. — Отиде до масата, за да му налее чаша вино. След известно колебание наля една и на себе си. — Блекпуул е в болница и не може да ми напакости. — Тя подаде чашата на Джоно. — Майкъл смята, че той има участие в убийството на Дарън. Но докато не излезе от кома — ако въобще излезе — няма да сме сигурни. Опитах се да си го представя в стаята на Дарън онази нощ, но просто не можах да си спомня.

— Имало е още някой там — припомни й той.

— Заради това ли ще отида на раздаването на наградите с толкова вълнуващ ескорт.

Той се усмихна.

— Съмнявам се, че мога да заместя Майкъл.

Тя остави чашата и взе вечерната си чантичка.

— Няма нужда да заместваш когото и да е. И той ще дойде там, ако може. Готов ли си?

— Както винаги. — Предложи й с официален поклон ръката си и я поведе навън към чакащата ги лимузина.