Нора Робъртс - Публични тайни

— Лоша си, Ема.

— Учила съм се при най-добрия. — Изкиска се и го прегърна през рамо. — Погледни по този начин: днес на сцената няма други, живели две десетилетия в ада на рокендрола. Ти си фактически паметник.

— Отвратително! — заяви той и стисна с ръце хармониката. — Цялото това бърборене за награди за цялостна дейност — възропта той. — Един ден ще влезем в музея на рокендрола.

— Имаш си самочувствие, нали? — Засмя се тя и го прегърна. — Възрастта не те тревожи, нали?

Той се намръщи и започна да свири по-силно. Зад него някой подхвана на бас китара.

— Ще видя колко ти харесва, когато тръгнеш към скапаните петдесет.

— Джагър е по-стар.

Той сви рамене. Бяха се присъединили и ударните.

— Това не ме успокоява — отговори той и продължи да свири.

— Ти изглеждаш по-добре.

Над това се замисли.

— Наистина.

— И никога не съм била влюбена в него.

— Не можа да го преживееш, нали? — усмихна се той.

— Никога. — След това се изкиска и се отказа от тържествената си физиономия. Започна да пее, като импровизираше текста в момента. — Завладяха ме блусовете. Тези стари, стари рок блусове. Косата ми посивя, ти ме молиш да свиря, а аз ти отговарям не ми досаждай, мами, днес ме болят костите. Завладяха ме блусовете на рокендрола. Те — рок блусовете на стария човек.

Тя му се усмихна.

— Добра съм?

Дяволски умна, нали?

— Както ти казах — учила съм се от най-добрия.

Той продължи да свири, а Ема се отдалечи и го взе на фокус.

— Последна снимка, преди да тръгна. — Щракна, промени ъгъла и отново щракна. — Ще я нарека „Рок икона“. — Само се засмя, когато той започна шеговито да я ругае и прибра фотоапарата в чантата си. — Да ти каже ли някой, който не изпълнява, а наблюдава, какво е рокендрол, Джоно?

Той направи неопределен жест с хармониката, след това я сложи отново на устните си, загледа я и засвири.

— Той е неспокоен и невъздържан. — Върна се при него и сложи ръка на коляното му. — Предизвикателен и незачитащ. Заплашително размахан юмрук към времето. Глас, който често крещи въпроси, защото отговорите постоянно се сменят.

Погледна нагоре и видя баща си, изправен зад Джоно. Усмихна му се щастливо.

— Младите го свирят, защото търсят начин да изразят гнева или радостта си, объркването и мечтите си. Понякога, само понякога, се появява някой истински разбиращ, имащ дарбата да предаде всички тези подробности и емоции в музиката.

— Когато бях тригодишна, аз ви гледах — хвърли поглед към Брайън — как излизате на сцената. Не разбирах нищо от хармония и ритъм. Чувствах само магията. И сега всеки път, когато ви видя на сцената четиримата, аз я чувствам, Джоно.

— Знаех си, че е имало защо да те държим около нас. Целуни ме.

Устните й докоснаха леко неговите.

— До утре. Ще бъдете съкрушителни.

Вече се смрачаваше, когато тръгна към колата си. През деня отново бе валяло. Улиците блестяха, бе студено и мъгливо. Не й се прибираше вкъщи, в празните стаи. Майкъл отново щеше да работи до късно.

Запали колата и включи силно радиото. Ще шофира безцелно два часа — ще разглежда къщите, ще се опита да реши къде й се ходи — на брега, на хълмовете или в каньоните.

Успокоена, тя потегли с умерена скорост и потъна в музиката. Не погледна в огледалото за обратно виждане, нито забеляза колата, която тръгна след нея.

Майкъл стоеше пред таблото за обяви в залата за конференции и изучаваше списъците си. Беше установил нова връзка. Работата беше бавна и изнурителна, но всяка брънка го доближаваше към края на веригата.

Джейн Палмър е имала много мъже. Да се открият всички, би било работа за цял живот. Но остана много доволен, когато попадна на един, чието име беше в списъка.

Парите на Брайън тя бе използвала, за да се премести от мръсния си малък апартамент в по-голям и по-удобен в Челси, където е живяла от 1968 до 1971, докато си купи къщата на Кингс Роуд. През 1970 година тя е съжителствала с едва прехранващ се по кръчмите певец на име Блекпуул.

„Много интересно — каза си Майкъл, докато търкаше почти невиждащите си от умора очи, — когато Макавой са живеели на хълмовете на Холивуд, Джейн Палмър си е играла на домакинство с Блекпуул? Блекпуул, който е бил на партито на Макавой онази нощ в началото на декември.“

Странно, че Джейн премълчава връзката им в своята книга. Споменаваше всяко име, което би предизвикало и най-слаб интерес, но Блекпуул, изявена звезда в средата на седемдесетте, не бе заслужил и забележка под линия. Защото, заключи Майкъл, никой от тях двамата не би искал да се знае за връзката им.