Нора Робъртс - Публични тайни

Този път тя ще прогони демоните му.

Притисна се към него. Дръпна хавлиената кърпа настрана. Изпита удоволствие, почувствала как тялото му потръпва и се напряга от ласките й. Без колебание, без страх, без съмнения. За да достави удоволствие на него, както и на себе си, тя бавно заописва окръжност с върха на пръстите си.

Кожата му блестеше под светлината на лампата и тя изпита силно желание да я докосва с устни.

Усети непозната досега мощ, която разтърси цялото й тяло.

Майкъл имаше чувството, че се разтапя от допира й. Опита се да отвърне на ласките й, но тя се отдръпна. „Почакай, сякаш му казваше, остави ме да те любя.“ Сплела пръсти с неговите, тя зацелува цялото му тяло. Струваше му се, че жарките й устни изгарят плътта му.

Чуваше барабаненето на дъжда по прозорците. В полумрака виждаше дългите руси коси, разпилени върху раменете. Сините й бездънни очи се впериха в неговите.

Привлече я към себе си. Обзет от безумно желание, напразно се опита да разкопчее блузата й. Искаше да я види, да я почувства.

Тя впи зъби в рамото му, когато тънката материя се разкъса. Това беше насилие без бруталност. Поривът в него предизвикваше буря в нея. За пръв път в живота си откри, че мъжът и жената са равни в любовта.

Докато продължи да я съблича, тя изстена от удоволствие. Цял живот е очаквала да бъде желана така.

Този път той не беше нежен и тя се отдаде на страстта си. Когато впи пръсти в бедрата й, тя разбра, че той не я мисли за деликатна, крехка, нуждаеща се от закрила. Когато името й се изтръгна от устните му, я обзе безкрайно щастие.

Застана над него, изви се назад и го прие в себе си. Тялото й се разтърси от удоволствие. Отново преплете пръсти с неговите и му се отдаде.

Обезумял, той жадно впи устни в нейните.

Дълги и гъвкави, краката й се увиха около него. Очите й бяха отворени, впити в неговите. Устните й потръпваха и тя нежно се усмихна.

Това беше последното, което видя, преди да потъне в бездната на страстта.

Ема се дразнеше, че продължава да се оглежда неспокойно. Беше изминала почти седмица, откакто се бе настанила отново в къщата на брега — откакто Майкъл и Конрой се бяха преместили при нея. Понякога си казваше, че това е като репетиция за бъдещето, в което започваше да вярва. Да живее с Майкъл, да дели леглото и времето си с него. Не се чувстваше като в капан. Чувстваше се най-после… нормално. Бе щастлива.

Ема не можеше да се освободи от усещането, че е следена. Опитваше се да преодолее това чувство. Казваше си, че е някой репортер или фотограф.

Не можеха да засегнат нея или онова, което създаваха с Майкъл.

Но когато беше сама, държеше вратите заключени, а Конрой — наблизо.

Непрекъснато си повтаряше, че това е плод на нейното въображение. Обаче продължаваше да наблюдава, да чака. Дори когато се разходи по „Родио Драйв“, чувстваше напрежение отзад във врата си.

По-скоро объркана, отколкото уплашена, помисли си, че би било по-добре да вземе такси, отколкото да шофира.

Надяваше се да се успокои, докато търси подходяща дреха. Избираше и сред екстравагантните, и сред класическите. Продавачите се въртяха около нея. Изпита обаче облекчение, когато сложи кутията с роклята в колата и потегли.

Кога ще се освободи от тази мания за преследване? Ако каже на Кетрин, тя ще си помисли: „Горката Ема, пак е излязла извън релси.“ Да си въобразява, че я следят. Да се чуди дали някой е бил в къщата, докато е навън. Ами странните шумове, които се чуваха по телефона? Трябва да се запишат.

Потърка с пръсти слепоочието си и се опита да се засмее. Изглежда, ще започне да проверява вечер под леглото. Тогава ще трябва да се лекува цял живот.

Добре, тя е избрала Лос Анджелис, нали? Не след дълго ще трябва да има личен треньор и терапевт. Ще се тревожи за раздвоеността си или ще си представя, че се е преродила в будистки монах, живял триста години.

И накрая се разсмя.

Спря пред залата и взе фотоапарата си. Будистките монаси ще трябва да почакат, поне докато приключи с предстоящата работа. Актьорите и водещите на шоуто за връчване на наградите трябва да са вече вътре. Помисли си, че ще бъде както някога. Ще гледа репетициите, ще прави снимки.

Доволна бе, че нещо хубаво свързваше миналото и бъдещето й.

Когато излезе от колата, пред нея се изправи Блекпуул и препречи пътя й.

— Чудесно, чудесно. Здравей, Ема, сладурче.

Ядоса се на това, че все още можеше да я притесни. Без да му отговори, тя се опита да го заобиколи. Той само се отстрани, като я затвори между колата и себе си, така както я беше хванал някога в капан в лабораторията й.