Нора Робъртс - Партньори

Бавно, милиметър по милиметър, той свали копринената дреха и откри, че кожата й бе не по-малко нежна и прекрасна. С отворени устни започна да я целува, усещайки сърцето й, което биеше все по-ускорено. Искаше това, както за нея, така и за себе си.

А под него тя напълно полудя. Ласките му замъглиха напълно съзнанието й и Лоръл загуби контрол над себе си.

Мат продължи надолу. Повече нямаше мисли, нито задръжки. Пламъкът на удоволствието бе така силен, че я изгори и по тялото й се разляха огнени езици. Движението на телата им бе инстинктивно, но толкова синхронно, сякаш бяха родени един за друг и се познаваха от сто години. Сякаш винаги са били заедно. Устните му продължаваха да изтръгват стонове от душата й, докато сваляше последните остатъци от дрехите й. Чувството на гореща кожа, изгаряща с температурата си друга гореща кожа, бе непоносимо като пожар. С всеки дъх, с всяко свое мускулче, тя поглъщаше неочакваната и неподозирана радост да бъде притежавана, обичана. Щастлива.

Тялото й беше като разтопено. Горещо, разливащо се и сякаш не нейното. Всичко, което той поискаше, щеше да му бъде дадено, независимо по какъв начин. Решенията, които бе взела първо да му се противопостави, сетне да му принадлежи, повече нямаха значение. Не ставаха, не важаха. Просто нямаше друго решение в този свят на мътна светлина и пулсираща топлина. Решението бе да бъде негова. Тялото й вече го беше избрало. Духът й бе съгласен. Лоръл беше негова.

Мат го знаеше. И заедно с това постоянно си напомняше за нейната девственост, когато страстта надделяваше и стигаше до границата да изгуби самообладание. Тя беше тънка и крехка, а в момента бе объркана като малко животинче. Ръцете й го прегръщаха без колебание, а устните й искаха да получат всичко, което неговите предлагаха. Кръвта му кипеше. Дишането му бе затруднено и той продължаваше да се бори срещу ритъма, който го тресеше. По-бавно, Мат, по-бавно. Спокойно.

Когато се притисна към нея, Лоръл трепна уплашена, удивена, стресната. Въпреки желанието, което го измъчваше, той усети как тя се стегна и вцепени. Никой досега не бе правил това с нея, никой не бе вземал това от нея. Никой.

Мат зарови лице в гърдите й и простена. Беше толкова сладка. Беше готова. Вдигна очи и я погледна.

— Лоръл…

Тя отвори очи и го погледна. Ако тялото й бе безтегловно и почти като втечнено, неговото бе твърдо и напрегнато като стоманена струна. През вълните на страстта се промъкна една мисъл. Той мислеше само за нея. Лоръл не можеше да говори, защото мозъкът й бе зает единствено с любовта, която откриваше. Единственото, което можеше да стори, бе да намери устните му.

При докосването им тя му отдаде своята невинност така естествено, така просто и красиво, както малкото поточе се слива с огромната разляла се река.

Лоръл спеше. А той лежеше до нея и наблюдаваше светлината през прозореца, която от бяла премина в розова, после поаленя и посивя, докато настъпи нощта. Тялото му беше изтощено от емоции, от опитите му да запази самообладание и да се контролира, ала съзнанието му нито за миг не се замъгли.

Имаше моменти през изминалите месеци, когато си бе втълпявал, че след като веднъж я има, неистовото желание, което го измъчваше, щеше да премине. Сега, когато лежеше в леглото й и луната осветяваше през прозореца тялото й, а главата й лежеше на рамото му, Мат знаеше, че желанието щеше да остане. Непроменено, силно и естествено като въздуха, който дишаше.

Знаеше, че физически тя му принадлежи. Можеше да я докосне, да вземе страстта й и да я запази. Но това не беше достатъчно. Чудеше се дали би могъл да притежава чувствата и любовта й така, както притежаваше желанието й. Чудеше се дали щеше да има търпението, от което се нуждаеше.

Той обърна глава и я загледа, спяща до него. Кожата й беше като порцелан, а миглите хвърляха сенки върху лицето й. Деликатна. Изящна. Мат прокара леко пръст по скулата й. Да, Лоръл притежаваше тази деликатност, която го караше да се чувства като гладно момче пред витрината на съблазнителна сладкарница. Ала в същото време беше жива, енергична и амбициозна. Ето това бяха неща, които разбираше и те му допадаха. По това си приличаха.

Партньори, помисли си той. Бяха партньори. По дяволите, така си беше. Мат се наведе и докосна леко устните й с устни.

Със замаяна глава и тръпнещо тяло, тя се събуди. Кожата й настръхна под пръстите му, които минаваха, искаха, и даваха, и я оставяха без дъх и сили. Лоръл простена и от съня премина към копнежа, на който не можеше да устои. Той отново започна да я гали, но това нямаше нищо общо с онова, което се случи преди няколко часа. Тя откриваше нови и нови върхове, изкачваше се и падаше в бездни, докато Мат я облада отново с всичката страст и жар, които бе сдържал първия път.