Нора Робъртс - Партньори

Тя взе ръката му и я притисна към устните си. Мат почувства нещо силно и горещо да го залива, топло и сладко. Все още не знаеше, че това бе нежността. Лоръл я видя в очите му.

Ето това беше очаквала — помисли си. От това се нуждаеше, това искаше. Ако сега я помолеше ала той нямаше да го направи. Затова тя трябваше да го предложи. Тя трябваше да го помоли.

— Люби ме — прошепна Лоръл.

— Лоръл — думите й го объркаха. Как можеше да го направи сега, когато бе така безпомощна, без всякакви защитни сили, без съпротива! О, Господи! Колко пъти в живота си досега бе готов да даде всичко, само да чуе тези думи! А сега!

— Трябва да си починеш — отвърна почти неадекватно Мат.

Не е сигурен в себе си, помисли си тя. Странно, винаги бе мислила, че бе абсолютно сигурен в себе си. За всичко. А може би чувствата му към нея бяха така объркани, както нейните към него!

— Мат, знам какво искам — гласът й все още не беше твърд, но беше ясен. — Искам теб. И те искам много отдавна. — Лоръл плъзна ръка по гърдите му, после по шията и докосна лицето му. — Обичай ме! Сега. — И като вдигна устни, намери неговите така естествено, все едно винаги го бе целувала.

Може би беше в състояние да се противопостави на собственото си желание. Може би. Ала на нейното не можеше да устои. Той я притисна още по-близо към себе си със стенание и въздишка, докато устните му казваха всичко без думи.

Тя се чувстваше като без кости, така разтопена, че можеше да се слее и съедини с него. Мат си мислеше, че това, което ставаше, бе като мираж, към който бе вървял безкрайни дни и нощи, само за да осъзнае, че не съществува и изчезва пред очите му.

Той задълбочи целувката и осъзна, че тя нито се стопяваше, нито изчезваше, а оставаше топла и истинска до него.

Устните й миришеха на жена, а не на видение. Беше гореща и сладка и Мат трябваше да се пребори с желанието да я захапе със зъби. Малката й ръка лежеше на бузата му, ароматът й замайваше обонянието му и под затворените му клепачи всичко плуваше в някаква омайна мъгла. Не можеше да се съпротивлява. Не и този път.

Той зарови глава в шията й, опита се да спре за миг, но това беше невъзможно. Трябваше да я вкусва и да й се наслаждава. Ръцете му преминаха по тялото й. Трябваше да я докосва.

— Лоръл — смъкна блузата, от едното й рамо, докато устните му изследваха кожата й. — Искам те и ме боли от това.

Въпреки че си повтаряше да не бърза, свали блузата й за секунди. Тя се притисна към него, като шепнеше нещо, после замълча.

— Не тук. — Мат затвори очи, когато устните й минаха по шията му. — Не тук — повтори отново и стана, като я държеше на ръце. Лоръл се остави да я носи. Сложи глава на рамото му, докато отидоха в спалнята. Светлината се процеждаше през дървените щори. Очите му имаха странен цвят, когато я сложи на леглото. — Няма да те нараня.

С широко отворените си очи тя виждаше играта на светлината, докато устните му галеха кожата й. Беше толкова лесно. Би трябвало да знае, че с него щеше да бъде лесно. Като прекара пръсти по гърба му, Лоръл усети мускулите, които играеха под кожата, и силата им. Това я бе привличало от самото начало, а тя се беше борила да не му обръща внимание. Сега искаше да му се наслаждава напълно.

Той я галеше с устни. Досега не бе знаела, че подобно нещо бе възможно. Че единствено устните могат да предизвикат такъв трепет. А Мат й го показа. Кожата й омекна, мозъкът също.

Спокойно. Бавно. Не бързай.

Устните му се движеха по раменете й, докато ръцете му ровеха в косата й. Езикът му правеше чудеса и Лоръл имаше чувството, че плува или лети.

Някъде отвън долетя звукът на тромпет, който свиреше блус. Влезе в стаята и се сля с мислите в главата й и шепота на Мат. Тя обърна глава към него, за да му предостави свобода и той вдъхна парфюма й, примесен с ваниловата миризма на свещите. Лоръл издаде някакъв звук. Беше дълга тиха въздишка, ала не знаеше, че само тя бе достатъчна да накара сърцето му да подскочи. Устните му не се отлепяха от нейните, а целувката му бе на границата на хищната, безкомпромисна целувка. Лоръл го почувства, но това й хареса и затова се притисна още по-плътно към него.

Когато я докосна, когато твърдата му, хладна ръка премина под блузата й, въздишката се превърна в стон. Тя се надигна, почувствала как гърдите й се изпълват с нещо непоносимо и никога неизпитвано досега. Цялата беше погълната и залята от желание и то пулсираше в нея с всеки удар на сърцето й. Ала Мат не биваше да бърза. Пръстите му тръгнаха и спряха, защото искаше Лоръл да му подскаже какво желае.