Нора Робъртс - Сега и завинаги

— Той определено е огромен, може и в известен смисъл да е самомнителен, но това, че е богаташ, е само в негова полза. Пък било то и с едно „ново“ отпред. Освен това е привлекателен по особен начин. Като имам пред вид отношението ти към другите мъже, ти явно не си падаш по прекалено изтънчените и интелигентни типове.

— Аз трябва да мисля за кариерата си, Майра. Нямам време за мъже.

— За мъже винаги има време, скъпа. — През смях Майра си взе още едно парче омар. — Не казвам, че трябва да ги приемаш на сериозно.

— Радвам се да го чуя от теб.

— Ала не виждам защо трябва да го отблъскваш.

— Нямам намерение да го омайвам.

— Ама че си инат!

Ана се разсмя. Едно от нещата, които най-много харесваше у приятелката си, бе, че Майра винаги казваше нещата направо, без заобикалки. Ясно и откровено.

— Просто съм си аз.

— Знам какво означава за теб за станеш лекар. А ти знаеш, че ти се възхищавам за това, но… — Ана се опита да я прекъсне, ала Майра не й даде възможност. — Нали ще бъдеш през цялото лято в Бостън? Какво ти пречи да си имаш придружител, който е приет и добре дошъл навсякъде?

— Не ми е нужен никакъв придружител!

— Знам, но това няма значение. Ти пак си го имай. — Майра си отчупи от крайчето на хляба и се закле да изяде само половин филийка. — Кажи ми, родителите ти все още ли те упрекват за решението ти да следваш медицина? Продължават ли да ти търсят съпруг, който да промени мисленето ти?

— Само това лято са намерили трима кандидати за ръката ми. — Насили се да изглежда весела и почти го постигна. — Начело в списъка е внукът на маминия доктор. Тя си мисли, че щом дядо му е доктор, той е свързан с медицината и това може би ще ми подейства.

— Привлекателен ли е? — Майра преглътна края на изречението като видя физиономията на Ана. — Добре де, няма значение. Важното е, че твоите родители продължават да търсят кандидат-жених и непрекъснато слагат на пътя ти разни мъже. Ала ако ти се виждаш с някого…

— Като Дениъл Макгрегър например?

— Защо не? Той определено изглеждаше заинтересован от теб миналата нощ. — Майра си намаза масло на филии ката.

Ана посегна и взе намазаната филийка от ръцете й.

— Нали нямаше да ядеш хляб? Защото не е честно, затова. Аз не съм заинтересована от него.

— Ала това може да възпре майка ти да кани всеки неженен мъж на възраст от двадесет и пет до петдесет години у вас на чай.

Ана въздъхна дълбоко. Не можеше да отрече, че Майра имаше право. Ех, ако родителите и се опитаха да разберат от какво имаше нужда, за какво се бореше!

„Ние правим всичко за твое добро!“ Господи, колко пъти бе чувала тази фраза! Ако някога се оженеше и имаше деца, тези думи никога нямаше да излязат от устата й!

Ана знаеше, че родителите й спряха да оспорват решението й да запише медицина, защото мислеха, че сама ще се откаже още преди края на първия семестър. Ако не беше леля й Елен, тя едва ли щеше да избере медицината.

Елен Уитфилд бе по-голямата ексцентрична сестра на баща й. Стара мома, която бе направила много пари от продажбата на уиски по време на сухия режим. Така поне говореха злите езици. Ана не се интересуваше за произхода на парите, когато леля й й остави наследство, достатъчно голямо, за да учи и да бъде независима, без условия, поставяни от други хора.

„Не се жени за никой, докато не бъдеш абсолютно уверена в него“, припомни си Ана съвета на леля си. „Ако имаш мечта, преследвай я и я осъществи. Животът е кратък само за страхливците. Използвай парите, Ана, и направи нещо за себе си. За себе си!“

И ето сега, само няколко месеца я деляха от осъществяването на мечтата — диплома, практика, титлата „доктор“. Родителите й сигурно трудно щяха да го преглътнат. А още по-трудно щяха да преглътнат намерението й да започне работа в Централната болница в Бостън. И решението й да не живее в къщи.

— Майра, мисля да си намеря квартира.

Ръката на Майра замръзна във въздуха.

— Казала ли си на вашите?

— Не. — Ана бутна встрани чинията със салата и си помисли защо животът е толкова сложен, когато нещата са така прости и ясни. — Не исках да ги разстройвам, но май че е време. Вече съм голяма жена, а те никога няма да ме приемат като такава, ако продължа да живея с тях. Ако не го направя сега, ще очакват, след като завърна, да се върна при тях, у дома.

Майра изпи остатъка от шампанското си.

— Мисля, че си права. Също така мисля, че ще е по-добре да им го кажеш, след като си намериш квартира.

— Правилно. Какво ще кажеш да започнем да търсим още днес?