Нора Робъртс - Нощен патрул

— Сър…

— Стегни се, Флечър. Ако не направиш оплакване, ще му се размине. Ако го направиш, окръжният прокурор ще препоръча психологическо освидетелстване. Той има нужда от това. Или искаш да пренесе манията си от теб върху някой друг?

— Не. Не, не искам. Ще го направя.

— Още сега. Един ненормален по следите на един от моите детективи е достатъчен.

От факта, че бе прав, не й ставаше по-леко. Али излезе от кабинета му, отпусна се на бюрото си в стаята на дежурните и реши, че заслужава поне тридесет секунди почивка.

Бе допуснала много грешки с Денис, от самото начало. Не бе обръщала достатъчно внимание, не бе реагирала както трябва. Всичко това не бе извинение за неговото поведение, но тежеше и като нейна вина, че го бе допуснала.

— Какъв е проблемът, Флечър? Шефът да не ти е набил клинците?

Тя вдигна поглед. Хикмън се бе разположил на ръба на бюрото й.

— Не. Аз трябва да набия клинците на някой друг.

Той захапа сутрешния си сандвич.

— Това обикновено ми вдига настроението.

— Защото си безсърдечен мухльо.

— Обичам да ме ласкаеш.

— Ако ти кажа и че си безмозъчен идиот, ще ми направиш ли една услуга?

Хикмън отхапа още една хапка и посипа бюрото й с трохи.

— Живота си ще дам за теб, сладурче.

— Трябва да подам оплакване срещу Денис Овъртън. Когато дойде заповедта за арест, ще го прибереш ли ти? Той те познава, може така да му е малко по-леко.

— Разбира се. Али, той не заслужава съжаление.

— Знам. — Тя стана и взе якето си от облегалката на стола. После се усмихна, отчупи парче от сандвича му и го пъхна в устата си. — Освен това си и грозен.

— Ти си момичето на моите мечти. Омъжи се за мен.

Али излезе, благодарна на Хикмън, че знае как да я разведри.

Два часа по-късно влезе в кабинета на баща си.

Този път Бойд я посрещна на вратата, хвана я за раменете и се вгледа в лицето й. После просто я грабна в прегръдките си.

— Радвам се да те видя — промълви той.

Тя се сгуши и си позволи да поеме от силата му, от стабилността му.

— Ти винаги си до мен, и ти, и мама. Няма значение за какво, вие винаги сте до мен. Просто исках да ги го кажа.

— Тя се безпокои за теб.

— Знам. Съжалявам. Слушай. — Стисна го още един път и се отдръпна. — Знам, че си в течение, но искам да ти кажа, че съм добре. И се справям. Лайл не може да чака дълго, преди да предприеме нещо. Сега си няма никой. Всичко, което знаем за него, показва, че той има нужда от някой, от жена, която да се възхищава от него, да подхранва самочувствието му, да играе игрите му с него.

— Съгласен съм. И според мен най-много иска да накаже някоя жена. Избраната си ти.

— Така е. Той вече направи първата си голяма грешка, като разби апартамента ми. Така се издаде. Навсякъде е оставил отпечатъци. Скръбта и гневът са го принудили да ми покаже кой е и какво иска. Убивайки Джан с моя нож, е искал да ми каже, че това е можело да бъда аз.

— Дотук нямаме спор. Защо си сама?

— Няма да ме нападне през деня. Той работи нощем. Аз няма да поемам глупави рискове, татко. Обещавам ти. Искам да ти кажа, че съм подала оплакване срещу Денис.

— Добре. Не искам да те преследва и да те разсейва. Тази сутрин минах покрай твоя апартамент.

— Ще трябва да правя сериозен ремонт.

— Не можеш да останеш там. Ела в къщи за няколко дни, докато нещата приключат.

— Аз… Ъ-ъ… Уредила съм нещата. — Али пъхна ръце в джобовете си и се заклати на пети. Тази част щеше да бъде трудна. — Живея при Блекхоук.

— Не можеш да спиш в клуб — започна Бойд. После дойде прозрението, като удар в слънчевия сплит. — О… — Прокара ръка през косата си и отиде до бюрото. Поклати глава и тръгна към кафе машината. — Ти… Ъ-ъ… По дяволите.

— Аз спя с Джона.

Все още с гръб към нея, Бойд вдигна ръка и я размаха. Разбрала сигнала, Али затвори уста и зачака.

— Ти си голяма жена. — Баща й изцеди няколко капки кафе и остави каната. — По дяволите.

— Този коментар по повод на възрастта ми ли беше, или на отношенията ми с Блекхоук?

— И двете. — Той се обърна. Бе толкова прекрасна, жената, произлязла от него.

— Имаш ли нещо против него?

— Ти си моя дъщеря. Той е мъж. Не ми се хили насреща, когато преживявам бащинска криза.

Тя послушно сви устни.

— Извинявай.

— Ако нямаш нищо против, предпочитам да си представям как вие с Джона си прекарвате времето, като обсъждате великите литературни творби и пиете джин.

— Както предпочиташ, татко. Искам да го доведа на съботното барбекю.

— Той няма да дойде.