Нора Робъртс - Нощен патрул

— Поддържайте парата — нареди Киники. — А какво става със застраховките?

— Нищо — отвърна Али. — Имаме девет удара и пет различни застрахователни компании. Още се опитваме да намерим връзка, ала засега сме в задънена улица. Няма нищо общо между жертвите. От деветте случая имаме четири различни банки, три различни брокерски компании, девет различни доктори, девет различни местоработи. — Разтърка схванатия си врат и продължи по списъка си: — Две от жените ходят в един и същ фризьорски салон, но при различни фризьорки и в различни часове. Ползват различни пунктове за химическо чистене, различни автомонтьори. Две от семействата през последните шест месеца са ползвали услугите на един и същ доставчик и сега го проверяваме, ала не вярвам, че ще излезе нещо. Единственото общо засега е нощният живот в града.

— Дай ми анализ на „Блекхоук“ — поиска Киники.

— Заведението върти сериозен оборот — започна Али. — Събира доста голяма клиентела, която се мени, макар че това са все хора от горната прослойка. Двойки, самотни, търсещи плячка, групи. Има добра охранителна система. — Разсеяно потърка очи, усети се и сведе поглед. — Има камери и аз се опитвам да получа записите. Слоун обикаля навсякъде и има достъп до всички места. В бара има шест маси, а в клуба тридесет и две. Ако се събере компания, ги съединяват. Има гардероб, но не всички си правят труда да си оставят нещата там. Не мога да преброя колко чанти останаха по масите, когато започнаха танците.

— Хората се тълпят там — добави Лидия. — Особено по-младите. Това за тях е обичайно място за срещи и те се отпускат. Много сексуални флуиди. — Хикмън се изкиска и тя го изгледа студено. — Това е сексуално място. Когато Блекхоук минава, се надига вълна.

Вълна ли? — повтори Хикмън. — Това технически термин ли е?

— Жените го гледат. Не си гледат чантите.

— Точно така. — Али отиде до дъската, на която бе закачен списъка на жертвите и откраднатите вещи. — Всеки удар включва по една жена. В списъка няма самотни мъже. Основната цел е жената. Какво носи една жена в чантата си?

— Това — заяви Хикмън — е една от най-сложните загадки на света.

— Ключовете си — започна да изброява Али. — Портфейла си, в който държи паспорта и кредитните карти. Снимки на децата, ако има такива. Никоя от жертвите не е имала вкъщи деца. Ако сведем всичко до основата, преди всичко търсим джебчия. Някой с ловки пръсти, който може да измъкне нещо от една чанта и да го пъхне отново там, преди жертвата да е разбрала, че е било измъкнато. Да вземе отпечатък от ключа, да направи копие.

— Ако ще пребъркваш един джоб, защо трябва да връщаш нещата в него? — полюбопитства Хикмън.

— За да не разбере жертвата, за да спечелиш време. Жената отива в тоалетната и си взема чантата. Ако бръкне да си извади червилото и не си намери портфейла, ще вдигне тревога. А така къщата е ограбена и престъпниците са се измъкнали, преди жертвите да са се прибрали вкъщи. Когато и да се приберат вкъщи. — Тя се обърна към дъската. — В дванадесет и половина, в един и петнадесет, в дванадесет и десет и така нататък. Някой в клуба предупреждава крадците, когато жертвите поискат сметката си. Някой вътрешен човек или някой постоянен клиент. В „Блекхоук“ обичайното време между искането на сметката и тръгването беше около двадесет минути.

— Имаме още два клуба, освен „Блекхоук“ — намръщи се Киники. — Ще трябва да поставим постове и там.

— Да, сър. Ала „Блекхоук“ е мястото, където ще се върнат. Това е мястото, където расте дървото с парите.

— Намери начин да отсечеш дървото, Флечър. — Киники стана. — И днес си вземи малко почивка да поспиш.

Али го послуша и се сгуши на малкото диванче в стаята за кафе, като поръча да я събудят, когато пристигнат докладите, които чакаше.

Бе спала час и половина и се чувстваше почти човек, когато Хикмън раздруса рамото й.

— Ти ли ми открадна баничката със сирене?

— Моля? — Тя седна и отметна косата си от челото.

— Ти обичаш банички със сирене. Аз имах една, а сега я няма. Провеждам разследване.

Али се отърси от съня, извади от чантата си шнолата и опъна назад косата си.

— Името ти не беше написано на нея.

— Беше.

Тя сви рамене:

— Името ти „Пекарна Пайнвю“ ли е? Освен това, изядох само половината. — Али погледна часовника си. — Пристигна ли първият доклад от местопрестъплението?

— Да, също и твоето съдебно постановление.

— Прекрасно. — Тя се изправи и намести кобура си. — Тръгвам.