Нора Робъртс - Ключът на светлината

Над тях се виждаха клони, натежали от плод, и лазурносиньо небе с птици и крилати феи.

Малъри бе поразена и пристъпи към средата на стаята, за да разгледа картината по-внимателно. Тогава сърцето й се разтуптя още по-силно. Момичето в синьо имаше нейното лице.

„По-млада е — помисли си тя, когато внезапно се спря. — И определено по-красива“. Кожата й сияеше, очите й бяха по-яркосини, а косите по-буйни, но приликата бе безспорна. Както и тази на останалите две жени от портрета с другите гостенки в „Уориърс Пийк“.

— Великолепно произведение. Гениално — каза Малъри, удивена, че гласът й прозвуча спокойно, когато ушите й бучаха от вълнение.

— Изглеждат като нас — учудено промълви Зоуи и застана до нея. — Как е възможно?

— Добър въпрос. — Думите на Дейна издадоха подозрителност. — Кой ни е използвал като модели за портрет, очевидно, на трите сестри от легендата, която току-що ни разказахте?

— Нарисувана е, преди да се родите. Преди родителите ви, дедите ви и техните предци да се появят на този свят. — Роуина застана под портрета и скръсти ръце. — Това може да се докаже чрез тестове, нали, Малъри?

— Да. Приблизителната възраст може да се установи, но каквато и да е, не отговорихте на въпроса на Зоуи.

Усмивката, с която Роуина прие тези думи, бе едновременно одобрителна и шеговита.

— Права сте. Какво друго забелязвате в картината?

Малъри извади от чантата си чифт очила с ъгловати черни рамки. Сложи ги и започна да изучава образите по-отблизо.

— Ключ в десния ъгъл на небето. Прилича на птиче, докато човек не се вгледа по-внимателно. И втори, на клона на дървото, почти скрит сред листата и плодовете. Под повърхността на водата в шадравана едва се вижда трети. Там, между дърветата има някаква сянка, на мъж или може би на жена. Просто тъмен силует, който ги наблюдава. Още една сянка, точно до ръба на сребърните плочи. Змия. В далечината, на заден план… — Потопи се в света на картината и се приближи толкова, че едва не стъпи в огъня. — Мъж и жена се прегръщат. Жената е с пищна пурпурна мантия, символ на висок сан. Мъжът е с доспехи на воин. На дървото точно над тях е кацнал гарван. Символизира надвиснала заплаха. Небето тук е по-тъмно, със светкавици. Дебне опасност, за която сестрите не знаят. Гледат напред, стоят една до друга и ги обгръща сияние, от което целият преден план на картината е светъл. Близостта и привързаността помежду им са очевидни, а белият гълъб тук, на ръба на фонтана, символизира чистотата им. Носят амулети с еднаква форма, но камъните им са с цвета на роклите. Изобразени са в единение, но личи и индивидуалността им. Забележителна творба. Изглеждат почти като живи.

— Имате набито око. — Пит докосна ръката на Роуина, когато кимна на Малъри. — Това е бисерът на колекцията.

— Все още не сте отговорили — изтъкна Дейна.

— Магиите не успели да отключат стъкленото ковчеже, в което са душите на кралските дъщери. Магьосници и вещици от всички светове опитали да ги избавят от проклятието, но напразно. Затова било направено друго заклинание. „В този свят във всяко поколение се раждат три жени, които се озовават на едно и също място по едно и също време. Не са нито сестри, нито богини, а просто три смъртни жени. Но те са единствените, които могат да освободят невинните“.

— Искате да повярваме, че това сме ние? — Дейна повдигна вежди. Гласът й трепна, но не от смях. — Само заради случайната ни прилика с жените от тази картина?

— Нищо не е случайно. Независимо дали вярвате или не, вие сте избраниците и мой дълг е да ви съобщя тази вест…

Пит протегна ръце към тях.

— Е, вече ни я съобщихте. А сега…

— …и да ви отправя следното предложение — продължи той, преди Дейна да довърши. — Всяка от вас ще разполага с по една фаза на луната, за да намери единия от трите ключа. Ако първата не успее в рамките на двадесет и осем дни, край. Ако го открие, идва ред на втората. Ако тя се провали, всичко свършва. Но ако и трите ключа бъдат донесени тук преди края на третия лунен цикъл, ще получите награда.

— Каква награда? — попита Зоуи.

— Един милион долара. За всяка от вас.

— Шегувате се! — изсумтя Дейна и погледна другите две гостенки. — Какво ще кажете, дами? Просто звучи несериозно. Да ни предлага такава бомбастична сума само за да губим времето си в търсене на някакви ключове, които най-вероятно не съществуват.

— А ако съществуват? — Очите на Зоуи заискриха, когато се обърна към нея. — Нима не би се възползвала от шанса си да спечелиш толкова пари?