Нора Робъртс - Ключът на светлината

— Защо? — попита Дейна. — Не ни познавате, въпреки че, изглежда, знаете доста повече за нас, отколкото ние за вас.

— Вие сте търсещ дух, госпожице Стийл. Интелигентна, пряма жена, която се стреми към отговори.

— Не получавам такива.

Той се усмихна.

— Искрено се надявам да ги намерите. За начало искам да ви разкажа една легенда. Вечерта е подходяща за легенди.

Седна и заговори с мелодичен глас, силен и малко екзотичен като този на Роуина.

„Сякаш е създаден за разказване на приказки в бурна нощ“.

Накара я да се отпусне. Нима би могла да прави нещо по-приятно тази вечер, отколкото да седи край огъня в една фантастична къща и да слуша разказа на странен красив мъж, отпивайки шампанско?

За предпочитане бе пред претоплена вечеря у дома и преглеждане на чекови книжки.

Ако успееше да разгледа къщата и да придума Пит да посети галерията с цел да добави нещо към колекцията си, може би щеше да запази работата си.

Настани се удобно и се подготви да слуша с интерес.

— Много отдавна, в страна с величествени планини и буйни гори живеел млад бог. Бил единственото дете на родителите си, обожавано от тях. Бил надарен с красиво лице, смелост и силно тяло. Един ден щял да властва над страната като баща си и бил възпитаван като бъдещ бог-крал, мъдър съдник и воин. В света, който боговете обитавали, царял вечен мир. Красотата, музиката и изкуството били навсякъде. Откакто се помнели, а паметта на боговете е безгранична, имало пълно равновесие и хармония. — Замълча за миг, за да отпие глътка вино, и погледна всяка от слушателките си. — През Завесата на силата и Завесата на сънищата наблюдавали света на смъртните. На по-низшите богове било позволено да дружат и споделят живота си с човешки същества и така се появили феите и горските духове, силфидите и всички приказни създания. За някои светът на смъртните бил по-примамлив и те го населили. Разбира се, част от тях се поддали на покварните му влияния и започнали да причиняват зло. Такава е природата дори на боговете. — Пит се наведе напред, за да намаже хайвер върху тънко парче сухар. — Чували сте приказки за магии, вълшебства и феи. Като пазителка на книгите и историите в тях, госпожице Стийл, замисляте ли се как тези приказки са станали част от нашата култура и каква е истината, която стои в основата им?

— Създадени са, за да ни внушават, че има сили, по-могъщи от нас. Задоволяват потребността ни да слушаме и четем за герои, злодеи и романтика. — Дейна сви рамене, макар и да не можеше да скрие, че е заинтригувана. — Например, според учените, крал Артур е съществувал като владетел и воин, но колко по-вълнуващ и обаятелен става образът му, ако си го представим в Камелот с Мерлин. Ако гледаме на него като на избраник, заченат с помощта на магия и провъзгласен за крал, след като е изтръгнал вълшебен меч, забит в скала.

— Обичам тази история — сподели Зоуи. — Въпреки че краят ми се струва несправедлив. Мисля…

— Продължете, ако обичате — подкани я Пит.

— Мисля, че може би магиите са съществували, преди да станем твърде образовани, за да вярваме в тях. Не искам да кажа, че образованието е нещо лошо — побърза да обясни тя, смутена да бъде център на внимание. — Просто може би сме ги загърбили, защото сме започнали да се стремим към логични и научни отговори за всичко.

— Добре казано — кимна Роуина. — Както децата често прибират играчките си в килера и когато пораснат, забравят да ги потърсят. Вярвате ли в чудеса, госпожице Маккорт?

— Имам деветгодишен син — отвърна Зоуи. — Всеки път, когато го погледна, се убеждавам, че чудесата съществуват. Предпочитам да ме наричате Зоуи.

Лицето на Роуина засия от топлота.

— Благодаря. Пит?

— А, да, ще довърша легендата. Както повелявала традицията, когато навършил пълнолетие, младият бог бил изпратен отвъд Завесата за една седмица, за да общува със смъртните, да опознае нравите им и изследва техните силни страни и техните слабости, добродетелите и пороците им. Случайно зърнал млада жена, красива и честна девица. Влюбил се от пръв поглед и я пожелал. Въпреки че законите на неговия свят забранявали това, не престанал да мисли за нея. Станал разсеян, неспокоен и нещастен. Отказвал да се храни и да пие и не намирал нищо привлекателно в младите богини, с които се запознавал. Родителите му, обезпокоени от държането на сина си, отстъпили. Не искали да го загубят, като му позволят да остане в света на смъртните, но довели избраницата му в своя.