Нора Робъртс - Ключът на светлината

— Отвлекли я? — прекъсна го Малъри.

— Биха могли. — Роуина отново доля чашите. — Но любовта не може да бъде открадната. Тя е избор. А младият бог искал чувствата му да бъдат споделени.

— Били ли? — попита Зоуи.

— Девойката го обикнала и избрала да напусне своя свят, за да живее с него. — Пит сложи длани на коленете си. — Надигнал се гняв — и в света на боговете, и в този на смъртните, и сред мистичните полубожества. Никой смъртен нямал право да преминава отвъд Завесата, а това най-важно правило било нарушено. Смъртна жена била отведена, за да се омъжи за бъдещия крал, без да има по-важна причина от любовта.

— Нима има нещо по-важно от любовта? — попита Малъри и Пит мълчаливо задържа погледа си върху лицето й.

— Според някои не, а други биха казали „честта, истината и лоялността“. Така било и тогава и за първи път от незапомнени времена възникнало негодувание, избухнали бунтове. Равновесието било разклатено. Младият бог-крал, вече коронован, бил силен и устоял. А смъртната жена била красива и предана. Част от поданиците я приели, но други кроели тайни заговори.

В гласа му прозвуча нотка на хладен гняв, която отново й напомни за каменните воини.

— Той се справил с явните си врагове, но онези, които заговорничели зад гърба му, подкопали устоите на кралството. След известно време съпругата му родила три дъщери, полубогини със смъртни души. Баща им дарил всяка от тях с амулет, който да я закриля. Усвоили порядките и на божествения, и на земния свят. Красотата и невинността им спечелили много сърца и за няколко години отново се възцарил мир. Когато дъщерите пораснали и се превърнали в млади жени, били дълбоко привързани една към друга и всяка притежавала дарба, която допълвала талантите на сестрите й. — Направи пауза, сякаш да събере мислите си. — Не вредили на никого и дарявали само светлина и красота и от двете страни на Завесата. Но все още витаели сенки. Някой ламтял за това, което те имали, и чрез коварна магия, въпреки всички предпазни мерки, били пленени в междинния свят на полубожествата. Проклятие ги обрекло на вечен сън, като живи мъртъвци. Спящите девойки били изпратени обратно отвъд Завесата, а смъртните им души били заключени в стъклено ковчеже с три ключа. Дори силата на баща им не могла да разбие ключалките. Докато ключовете не се превъртят веднъж, два пъти, три пъти, трите дъщери ще останат пленници на съня, а душите им ще страдат в стъклен затвор.

— Къде са ключовете? — попита Малъри. — И защо ковчежето не може да бъде отворено с магия, както е било затворено?

— Това все още е загадка. Правени са много заклинания и ритуали за разваляне на магията, но всички опити са се провалили. Все пак, има няколко нишки. Душите им са смъртни и само ръка на смъртен може да завърти всеки от ключовете.

— В моята покана се казваше, че аз съм ключът. — Малъри погледна Дейна и Зоуи и те кимнаха в знак на потвърждение. — Какво общо имаме ние с тази легенда?

— Трябва да ви покажа нещо. — Пит стана и посочи към сводестия вход на приемната. — Надявам се да ви заинтригува.

— Бурята се усилва. — Зоуи тревожно погледна към прозорците. — Трябва да се прибирам.

— Моля ви, отделете ми още малко време.

— Ще си тръгнем заедно. — Малъри стисна ръката й, за да й вдъхне кураж. — След като видим това, което иска да ни покаже. Надявам се някой ден да ме поканите отново — продължи тя, докато вървеше към вратата, където стояха Пит и Роуина. — Бих искала да разгледам цялата ви колекция и съм готова да ви се отплатя за това, като ви разведа лично из галерията.

— Ще се радваме да ни гостувате. — Пит галантно й подаде ръка и я поведе по широк коридор. — За нас с Роуина би било удоволствие да поговорим за колекцията си с човек, който разбира и цени изобразителното изкуство. — Сви под друг свод. — Най-искрено се надявам да разберете и оцените ето тази творба.

Над друга запалена камина висеше картина, която достигаше до тавана.

Цветовете бяха толкова ярки и наситени, а стилът толкова уникален, че сърцето й на почитател на изкуството подскочи. Беше портрет на три жени, млади и красиви, с ефирни рокли с цвят на сапфир, рубин и изумруд. Облечената в синьо бе със златисти къдрици, достигащи до кръста й, и седеше на пейка, заобикаляща фонтан. Държеше малка златна арфа. Жената в червено бе седнала върху сребърни плочки до краката й, с пергамент и паче перо в скута и ръка на коляното, най-вероятно, на сестра си. До тях стоеше момичето в зелено, с рунтаво черно кученце в ръце и малък сребърен меч на хълбока. Земята наоколо бе обсипана с цветя.