Нора Робъртс - Ключът на светлината

— Нищо не е толкова просто. Никой не би ни дал пари само защото сме обещали да се заловим с нещо. — Дейна поклати глава. — Сигурно има уловка.

— Може би те вярват в легендата — изтъкна Малъри. — Ако е така, парите биха били добра инвестиция. Става дума за три души. — Не можа да се сдържи и отново погледна портрета. — А една душа струва много повече от двадесет и пет хиляди долара. — Вълнението у нея нарастваше като издуващ се червен балон. Никога не бе участвала в подобно приключение, при това срещу заплащане. — Богати са, ексцентрици са и изглежда, вярват в историята, която ни разказаха. Чувствам се, сякаш ние ги водим за носа, а не те нас. Но ще се отърся от това чувство.

— Искаш да кажеш, че ще приемеш? — Зоуи сграбчи ръката й. — Така ли?

— Не всеки ден човек получава шанс да работи за боговете. Хайде, Дейна, не бъди толкова упорита.

Дейна смръщи вежди и между тях се образува бръчка на съсредоточение.

— Търсите си белята. Не зная къде или как, но ми се струва, че правите точно това.

— А ти в какво би вложила двадесет и пет хиляди? — закачливо попита Малъри и й предложи още една петифура.

— Бих ги инвестирала в собствена книжарница. — Въздишката и изражението й издадоха, че е готова да отстъпи. — Следобед ще предлагам чай, а вечер вино. Ще организирам литературни сбирки. Господи.

— Странно е, че всяка от нас преживява криза в кариерата си и мечтае за собствен бизнес. — Зоуи плахо погледна към портрета. — Не мислите ли?

— Не е по-странно от това, че се намираме в този замък и разговаряме за търсене на съкровище. В безизходица съм — промърмори Дейна. — Ако откажа, надеждите и на двете ви ще бъдат попарени. А ако приема, ще се чувствам като идиотка. Е, добре, идиотка съм.

— Да? — Зоуи се засмя, втурна се към нея и я прегърна. — Страхотно! Удивително!

— По-спокойно. — Дейна се присъедини към смеха й и я потупа по гърба. — Мисля, че е време да изречем великия девиз. „Една за всички, всички за една“.

— Имам по-добър. — Малъри отново взе чашата си и я повдигна като за тост. — „Нека видя парите“.

Точно в този миг вратите се отвориха и влязоха домакините, първо Роуина.

— Да седнем.

— Решихме да приемем…

Зоуи замълча и хвърли поглед към Дейна.

— …предизвикателството.

— Добре. — Роуина кръстоса крака. — Ще прегледате договорите.

— Договори? — повтори Малъри като ехо.

— Разбира се. Името носи тежест. Подписът е гаранция във всички случаи. Щом изясним условията, ще изберем тази, която ще търси първия ключ.

Пит извади куп книжа от едно бюро и подаде комплект на всяка от жените.

— Мисля, че са прости и уреждат всички въпроси, които вече обсъдихме. Достатъчно е да напишете къде желаете да преведем парите и ще бъде сторено.

— Има ли някакво значение, че не вярваме в тях?

Малъри повдигна ръка към портрета.

— Ще дадете думата си, че приемате условията. Засега това е достатъчно — увери я Роуина.

— Всичко е пределно ясно, въпреки че става дума за толкова необичайно начинание — отбеляза Дейна.

На следващия ден непременно щеше да занесе своя договор при адвокат, за да разбере доколко е обвързващ. Пит й подаде химикалка.

— Прямотата ви е впечатляваща. Ако дойде вашият ред, зная, че ще сторите всичко, което е по силите ви.

Прозорците трептяха от гръмотевиците навън, докато договорите бяха подписани от двете страни.

— Вие сте избраниците — каза Роуина и се изправи. — Сега всичко е във ваши ръце. Пит?

Той се върна до бюрото и извади резбована кутийка.

— Вътре има три диска. На единия е гравиран ключ. Тази, която го изтегли, ще започне търсенето.

— Дано не съм аз. — Зоуи смутено се засмя и изтри влажните си длани в полата си. — Извинете, просто съм нервна. — Затвори очи и протегна ръка към кутийката. Стискайки диска в шепа, погледна Малъри и Дейна. — Нека всички да погледнем едновременно. Съгласни ли сте?

— Добре. Мой ред е.

Дейна посегна и задържа диска до тялото си, докато Малъри вземаше последния.

— Готово.

Застанаха в кръг с лице една към друга и показаха дисковете.

— Аз съм късметлийката — прошепна Малъри, когато видя златния ключ върху белия диск, който бе изтеглила.

— Вие сте първа — каза Роуина и се приближи към нея. — Времето ви започва да тече утре при изгрев-слънце и свършва в полунощ двадесет и осем дни по-късно.

— Но ще получа насоки, нали? Карта или нещо подобно?

Роуина отвори малкия скрин, извади лист хартия и й го подаде. След това изрече думите, написани на него.