Нора Робъртс - Ключът на светлината

— Двадесет и седем — каза Дейна.

— Двадесет и шест… през декември навършвам двадесет и седем. — Зоуи потръпна. — Твърде много съвпадения. — Ококори очи, когато зърна полупразната си чаша, и припряно я отмести встрани. — Нали не мислите, че са сипали нещо в питиетата ни?

— Няма да бъдем упоени и продадени за бели робини — суховато отвърна Дейна, но също остави чашата си. — Има хора, които знаят къде сме, нали? Казах на брат си и на колегите.

— Шефът ми, съпругата му, твоята бивша шефка — обърна се Малъри към Зоуи, — детегледачката. Освен това, намираме се в Пенсилвания, за бога. Не сме в Зимбабве.

— Предлагам да намерим загадъчната Роуина и да получим някои отговори. С мен сте, нали?

Дейна кимна към Малъри, а след това към Зоуи. Зоуи преглътна.

— Гледай на мен като на новата си най-добра приятелка.

В потвърждение на думите си подаде ръка на Дейна, а след това и на Малъри.

Все още се държаха за ръце, когато се обърнаха и видяха мъжа, застанал на прага.

Усмихна им се и влезе в стаята.

— Добре дошли в „Уориърс Пийк“.

За миг на Малъри й хрумна, че някой от каменните воини на входа е оживял. Излъчваше същата сурова мъжка красота и имаше същото мощно телосложение. Косите му, катраненочерни, се спускаха на талази около изваяното лице.

Очите му бяха тъмносини. Почувства силата им и по кожата й премина топла вълна, когато срещнаха нейните.

Не бе от жените, които често фантазират. Но бурята, къщата и този съсредоточен поглед събудиха всички фантастични образи, които някога бяха изплували в съзнанието й.

Той отмести очи и мигът отмина.

— Аз съм Пит. Благодаря ви, че ни удостоихте с присъствието си в сегашния ни дом. — Хвана свободната ръка на Малъри и я повдигна към устните си. Допирът им бе хладен, а жестът изразяваше едновременно кавалерство и достойнство. — Госпожице Прайс. — Почувства как Зоуи освободи пръстите си от ръката й, когато дойде нейният ред да бъде приветствана. — Госпожице Маккорт. — И накрая Дейна. — Госпожице Стийл.

Поредната гръмотевица накара Малъри да подскочи и да потърси отново ръката на Зоуи.

„Той е просто мъж — каза си, — а това е просто една къща“.

Трябваше да възвърне спокойствието си.

— Имате интересен дом, господин Пит — успя да промълви тя.

— Да. Защо не седнете? А, Роуина. Вече сте се запознали с приятелката ми.

Хвана Роуина под ръка, когато се приближи към него.

„Подхождат си — помисли си Малъри — като двете половини на монета“.

— Предлагам да се настаним до камината — каза Роуина и кимна натам. — Нека ни бъде уютно в такава нощ.

— Мисля, че бихме се чувствали по-уютно, ако разбирахме какво става. — Дейна удари с токчетата на ботушите си по пода. — Защо ни поканихте тук?

— Разбира се. Но огънят е чудесен. Когато навън бушува буря, няма нищо по-хубаво от доброто шампанско, добрата компания и един хубав огън. Кажете ми, госпожице Прайс, какво е мнението ви за тази част от колекцията ни от картини, която видяхте?

— Впечатляваща е. Еклектична. — Малъри хвърли поглед назад към Дейна, преди да тръгне след Роуина, която я поведе към едно кресло пред камината. — Навярно й посвещавате значителна част от времето си.

Смехът на Роуина се разнесе като мъгла над водна повърхност.

— О, доста значителна. И двамата с Пит ценим красотата във всички нейни форми. Би могло да се каже, че я боготворим. Както и вие, убедени сме, имайки предвид професиите ви.

— Изкуството само по себе си е смисъл.

— Да. То е светлината във всяка сянка. Пит, трябва да покажем библиотеката на госпожица Стийл, преди да си тръгне. Надявам се, че ще ви хареса. — Махна с ръка към прислужницата, която влезе с кристална кана с шампанско. — Какво би бил светът без книги?

— Книгите са светът.

Обзета от недоверие, но и от любопитство, Дейна седна.

— Мисля, че има някаква грешка. — Зоуи не дръзваше да пристъпи напред и се чудеше към кого да погледне. — Не разбирам нищо от изобразително изкуство. Що се отнася до книгите, чета, но…

— Седнете, ако обичате. — Пит леко я побутна към едно кресло. — И се успокойте. Надявам се, че синът ви е добре.

Тя настръхна и жълтеникавите й очи светнаха като на тигрица.

— Със Саймън всичко е наред.

— Майчинството е вид изкуство, не мислите ли, госпожице Маккорт? Непрестанна работа върху най-великото творение на света, която изисква огромна смелост.

— Имате ли деца?

— Не. Не съм благословен с този дар. — Ръката му докосна тази на Роуина, докато говореше. Повдигна чашата си за тост. — За живота. И всичките му мистерии. — Очите му засияха. — Няма от какво да се боите. Никой тук не ви желае друго освен здраве, щастие и успех.