Нора Робъртс - Карибски романс

— Вече мирише хубаво — появи се на вратата Джоунъс.

Тя само се озърна през рамо.

— Разбрахме се да не ми се пречкаш.

— Ти готвиш, аз подреждам масата.

Лиз само вдигна рамене и пак се извърна към печката. Сипваше, бъркаше и добавяше подправки, докато кухнята не се изпълни със смесица от ухания. Ястието, пълно с месо и зеленчуци, къкреше на тих огън и бавно се сгъстяваше. Доволна от себе си, тя изтри ръце в кърпата и се обърна. Той се беше разположил на масата и я наблюдаваше.

— Изглеждаш добре — рече й. — Дори много добре. Толкова естествено й се струваше да бъдат двамата заедно в кухнята, яденото да ври, а ветрецът да повява леко през мрежата на прозореца. Това я накара да си спомни колко тежко бе да си откажеш такива прости неща в живота. Окачи кърпата, но изведнъж празните ръце започнаха да й пречат, не знаеше какво да прави с тях.

— Някои мъже смятат, че жената изглежда най-добре пред печката.

— Не съм сигурен. Аз лично се колебая между сегашния ти вид и този на мостика, както държиш щурвала в ръце. Колко време още трябва да се готви това чудо?

— Близо половин час.

— Хубаво — Джоунъс стана и отиде до плота, където беше оставил две бутилки. — Ще имаме време за малко вино.

Слаб предупредителен сигнал проехтя в главата й. Припряно реши, че й трябва капак за яденето.

— Нямам подходящи чаши — каза, като ровеше из шкафа.

— Помислил съм и за това.

От плик до бутилките той извади две винени чаши с тънки столчета.

— Много си досетлив — промърмори Лиз.

— Нали не искаше да ти се мотая в краката, та реших и аз да свърша нещо.

Джоунъс измъкна корковата тапа на едното шише и остави виното да подиша.

— Тези свещи не са мои.

Обърна се и я видя да оправя ресните на една от тъканите покривчици за сервиране. Между тях, в средата на масата, беше сложил две тъмносини свещи, по чиято гладка повърхност проблясваха отражения от светлината.

— Наши са — каза той.

Тя бавно приглади с ръка покривчицата. За последен път беше палила свещи, когато изгасна токът. Тези нямаха непретенциозния грубоват вид на домакинските, а бяха тъпички и изящни.

— Не е имало нужда да си създаваш главоболия. Аз не…

— Свещите и виното те карат да се чувстваш неудобно ли?

Лиз остави покривката на мира и отпусна ръце.

— Не, разбира се.

— Хубаво — Джоунъс наля гъстото червено вино в двете чаши. Приближи се и й подаде едната. — Защото на мен ми действат отпускащо. Нали така се разбрахме за тази вечер?

Тя опита виното. Обзе я внезапно желание да избяга, ала остана закована на място.

— Боя се, че може би търсиш нещо повече, отколкото мога да дам.

— Не — той допря чашата си в нейната. — Търся точно толкова, колкото можеш да дадеш.

Тъй като не се чувстваше в свои води, Лиз отиде до хладилника.

— Можем да започнем със салатата.

Джоунъс запали свещите и загаси лампата. Какво толкоз, каза си тя. Има ли някакво значение? Атмосферата просто е приятно допълнение към яденето.

— Много красиво — обади се той, когато Лиз извади купата, украсена отстрани с резенчета авокадо, и я донесе на масата. — Как се нарича?

— Салата на маите — тя седна, опита парченце и за пореден път тази вечер остана доволна. — Научих рецептата, когато работех в хотела. Всъщност оттам идват повечето ми готварски познания.

— Превъзходно! — реши Джоунъс след първата хапка. — Сега съжалявам, че не те придумах да готвиш още от самото начало.

— Само еднократно — усмихна се Лиз. Вече не се чувстваше уморена и изнервена. — Храната не е…

— Включена в наема — довърши Джоунъс. — Бихме могли да се споразумеем.

Тя се засмя и боцна парченце грейпфрут.

— Няма да стане. Във Филаделфия как я караш?

— Една жена идва да чисти и заедно с това ми приготвя телешко задушено. В сряда — той лапна още една хапка с наслаждение. — Така веднъж седмично ям до насита.

— А светски събирания, приеми? Навярно често ходиш по такива места?

— На някои ми се налага заради работата, на други ходя за разнообразие — Джоунъс почти бе забравил удоволствието да седи по домашному в кухнята и да се радва на една обикновена вечеря. — Честно казано, уморително е да кръстосваш.

— Да кръстосваш ли?

— Когато бяхме тийнейджъри, двамата с Джери се мятахме в колата петък вечер и обикаляхме улиците. Идеята беше да видим кои момичета са направили същото. Приемите са точно такива обиколки за възрастни.

Лиз свъси вежди. Не звучеше така блестящо и вълнуващо, както си го представяше.