Нора Робъртс - Присъда в смъртта

Ив забеляза полицаите още преди да паркира и да включи светещия надпис, обозначаващ, че е тук по служба.

Жената беше добре облечена, а изрусената й коса беше сресана така, че образуваше два остри върха върху страните й. Носеше тъмни очила, евтин морскосин костюм и обувки с тънки петсантиметрови токчета, които подсказваха, че тя се занимава с канцеларска работа.

„Сигурно е от големите клечки“ — помисли си Ив.

Мъжът беше широкоплещест, но беше пуснал корем. Вятърът развяваше буйната му прошарена коса. Носеше здрави, излъскани до блясък обувки с дебели подметки, предпочитани от полицаите. Сакото му беше възтясно и протрито на маншетите.

От пръв поглед Ив прецени, че това е полицай с продължителен стаж, който се е отказал от активна служба в полза на канцеларската работа.

— Лейтенант Далас. — Жената пристъпи към Ив, но не се здрависа с нея. — Познах ви. Вие сте любимка на медиите. — Тонът й не беше заядлив, но Ив остана с впечатлението, че я упрекват заради известността й. — Аз съм капитан Рот от 128-и полицейски участък. Сержант Клуни е мой колега и е тук в качеството на психолог.

— Благодаря, че ме изчакахте. Това е полицай Пийбоди, моята сътрудничка.

— На какъв етап е разследването, лейтенант?

— Помолих съдебния лекар незабавно да се заеме с аутопсията на детектив Коли. След като приключим тук, ще предам рапорта си… — Ревът на клаксона на огромен автобус, който спря наблизо, я накара да замълчи за миг. — Ето какви са фактите: полицейски служител е бил пребит до смърт рано тази сутрин. Убийството е извършено в нощния клуб, където в свободното си време полицаят е работел като барман. Предполага се, че смъртта е настъпила в четири — един час след затварянето на заведението.

— Защо е бил убит? С цел грабеж ли?

— Съмнявам се.

— Според вас какъв е мотивът за престъплението?

Ив усети, че в гърдите й се надига негодувание, но с усилие се овладя и спокойно отговори:

— На този етап от разследването още не съм уточнила причината за убийството. Капитан Рот, държите ли да ме разпитвате на улицата? Мисля, че е по-разумно да прочетете рапорта ми.

Русокосата едва сподави изблика си на гняв. Пое си дъх и процеди:

— Схванах намека, лейтенант. Държа да ви уведомя, че детектив Коли от пет години работи под мое командване. Ще бъда откровена с вас — искам ние да поемем разследването.

— Разбирам какво чувствате, капитан Рот. Уверявам ви, че ще посветя цялото си внимание на изясняване на обстоятелствата около смъртта на детектив Коли — отговори Ив и си помисли: „Свали проклетите очила! Нека видя очите ти.“ — Тази сутрин видях убития, бях потресена от онова, което са му сторили. Едва ли изпитвате по-голямо желание от мен да заловите престъпника.

— Капитан Рот… — намеси се Клуни и хвана русокосата за лакътя. Ив забеляза ситните бръчици около светлосините му очи. Придаваха му уморен вид и кой знае защо тя почувства, че може да му се довери. — Лейтенант Далас! Всички сме разстроени от случилото се. Но не забравяйте защо сме тук. — Погледна към един от прозорците на четвъртия етаж и продължи: — Колкото и да ни боли от загубата на един колега, чувствата ни са несравними със скръбта на жена, която е загубила съпруга си.

— Да… имаш право, Арт. Да съобщим ужасната вест на вдовицата. — Рот се приближи до входната врата и я отключи със специалната карта, която с лекота преодоляваше елементарните кодове. Клуни не побърза да я последва, а се обърна към Ив:

— Лейтенант, сигурно държите да разпитате Патси — съпругата на Тадж. Моля ви да не я притискате точно сега. Знам какво й предстои да изживее. Преди няколко месеца синът ми загина при изпълнение на служебния си дълг. Имах усещането, че са изтръгнали сърцето ми и на мястото му зее дупка.

— Обещавам да не си го изкарвам на безпомощен противник! — гневно подхвърли тя и понечи да влезе в сградата, но се овладя, обърна се и заговори по-спокойно: — Вярно е, че не познавах убития. Но животът му е бил насилствено отнет — това е достатъчно да ме мотивира. Ясно ли е?

— Да… разбира се.

— Господи, как мразя да съобщавам лоши новини! — възкликна Ив и тръгна към асансьора. — Питам се как издържате, Клуни.

— Честно казано, принудиха ме да поема тази работа, казаха, че съм олицетворение на спокойствието. Медитирането доста ми помага — добави той и за миг лицето му се озари от усмивка. — Реших да опитам и се оказа, че ме бива да утешавам и да давам съвети на близките на жертвите. Зная какво чувстват… защото съм минал по техния път.