Нора Робъртс - Ритуал в смъртта

— Халоуин — отговориха едновременно Час и Пийбоди, която смутено се усмихна и промърмори, че родителите й принадлежат към „Свободна ера“.

— Да, между нашите ритуали и празници има известна прилика. — Той довърши кафето си, приближи се до рециклиращата кофа и пусна чашката в нея. — Имате сериозна настинка, полицай.

— Да, сър. — Пийбоди подсмръкна и с геройски усилия се въздържа да кихне.

— Имам нещо, което ще ви помогне. Лейтенант, една жена, която членува в нашето братство, ви позна. Каза че ви е гледала наскоро. Всъщност през нощта, когато загина Алис.

— Така е.

— Касандра е много опитна и има изключително благ характер — заобяснява Час, докато се изкачваха по стълбата. — Чувства се отговорна задето не е успяла да погледне ясно в бъдещето и да ви предупреди, че Алис е в опасност. Твърди, че сега вашият живот е на карта. — Той спря да се изкачва и се обърна. — Помоли ме да ви попитам дали носите камъка, който ви е дала.

— Не и в момента. Не знам къде съм го оставила.

Час въздъхна и попита:

— Как са раните ви?

— Все едно, че не ги е имало.

— Виждам, че не са се инфектирали.

— И при това, изчезнаха като по магия. С какво ги намаза?

Очите му проблеснаха закачливо.

— С най-обикновен мехлем, приготвен от език на прилеп и око на тритон… — Отвори вратата, при което се разнесе мелодично дрънчене на звънчета. — Моля, седнете. Ще донеса чай, за да се стоплите, след като заради мен стояхте на улицата.

— Не си прави труд.

— За мен е удоволствие да обслужа две чаровни дами. Връщам се веднага.

Ив любопитно се огледа.

Апартаментът беше разкошно обзаведен. Много от стоките, които предлагаше „Спирит куест“, бяха подредени тук. Върху кръглата маса бяха подредени огромни блестящи кристали, които заобикаляха медна ваза с есенни цветя. На стената зад синьото канапе висеше великолепен гоблен. Върху него бяха избродирани мъже и жени, слънца и луни, както и замък; от процепите за стрелите излизаха големи пламъци.

— Това е голямата аркана 1 1 Колодата от 72 карти „Таро“ е разделена на две части: малка и голяма аркана. Първата се състои от 56 карти за предсказване на бъдещето, разделени на 4 групи. Голямата аркана се състои от 22 козови карти, върху които са изобразени алегорични фигури. — Б. пр. — обясни Пийбоди, когато началничката й се приведе да разгледа по-добре гоблена. После силно кихна и извади носната си кърпичка. — Гобленът е старинен, ръчно изработен.

— И много скъп — добави Ив.

Върху полиците и шкафовете бяха поставени метални и дървени скулптори, изобразяващи магьосници и дракони, двуглави кучета, грациозни жени с тънки като паяжина крила. Една от стените беше покрита със странни символи, изрисувани с ярки цветове.

— Това са символи от „Книга на промените“ — обясни Пийбоди и сви рамене, когато забеляза любопитството на началничката си. — Майка ми обичаше да ги бродира по възглавнички и покривчици, защото са много красиви. Този апартамент е красиво обзаведен, макар и малко ексцентрично. — „Когато седя тук, не ме побиват тръпки като в жилището на Крос“ — мислено добави тя.

— Навярно търговията им върви, щом могат да си позволят антики, скъпи гоблени и статуетки.

— Права сте, лейтенант. Действително магазинът ни има голям успех — заяви Час, който безшумно се беше върнал в гостната. Носеше поднос с керамични чаши и купички, върху които бяха изрисувани цветя. — Самият аз притежавах известна сума още преди да отворим „Спирит Куест“.

— Да не си получил наследство?

— Не. — Той постави подноса върху кръгла масичка. — Парите бях спестил, а голяма сума бях инвестирал и експериментът се оказа успешен. Знаете, че инженер-химиците са много добре платени.

— И все пак си се отказал от тази доходна професия.

— Точно така. Не се чувствах удовлетворен нито от работата, нито от живота си.

— Дори сеансите при психотерапевт не са ти помогнали.

Час отново я погледна в очите, въпреки че това му струваше много.

— Не ми навредиха. Моля, седнете. Ще отговоря на всичките ви въпроси.

— Тя няма право да те разпитва, Час! — възкликна Изида, която незабелязано бе влязла в дневната. Днес носеше рокля с цвета на тъмносиви буреносни облаци, която стигаше до глезените й. — Ти си под защитата на закона за личната тайна.

— Грешиш. Мога да го заставя да ми отговори — поправи я Ив. — Разследвам няколко убийства и подозренията падат върху твоя… компаньон. Разбира се, той има право на юридически съветник.