Нора Робъртс - Ритуал в смъртта

— По дяволите! — Тя обърна дрехата и отново я сложи. — Не бъди толкова самодоволен. Само се преструвах, че ласките ти ми доставят удоволствие.

— Скъпа моя! — Той целуна ръката й. — Прекалено добра си към мен.

— Знам. — Ив свали амулета и го сложи на шията му, преди Рурк да запротестира, тя обгърна лицето му с длани и настоя: — Моля те, носи го.

— Добре. И без това не вярваш във вълшебните му свойства.

— Не, но мисля, че ти си убеден в тях… Слушай, шофьорът знае ли пътя?

— Указанията на Изида са програмирани. — Той погледна часовника си и добави: — Смятам, че сме близо до местоназначението ни.

— Ако питаш мен, мисля, че сме се заблудили. — Ив се загледа през стъклото, но в мрака се виждаха само стволовете на високите дървета. — Не мога да повярвам, че само на два часа път от Ню Йорк се простира такава пустош.

— Не обичаш да напускаш големия град, нали?

— А ти?

Рурк сви рамене.

— Обичам да ходя в провинцията, но не издържам дълго там, макар тишината да ми действа успокояващо.

— А пък мен ме изнервя. — Лимузината зави по друг лъкатушещ из гората път. — Всичко ми се струва еднакво… с две думи — пълна скука. Друго си е да вървиш през Сентръл Парк — сто на сто ще те нападне крадец или наркоман. Най-малко ще налетиш на някоя проститутка или на хомосексуалисти. — Тя вдигна поглед и забеляза, че съпругът й се усмихва. — Защо се смееш?

— Животът с теб е толкова… интересен.

Ив презрително изсумтя и сложи кобура си.

— Не можеш да се оплачеш, че си живял скучно преди да се запознаем. Богаташ като теб може да има всяка жена, която си пожелае. Животът ти е бил един безкраен празник.

— Досадата беше неописуема — въздъхна той. — Навярно щях да се побъркам, ако не ти беше хрумнало да ме заподозреш в убийство.

— Щастлив е бил денят, в който си ме срещнал — иронично промълви Ив, сетне забеляза някакви светлинки между дърветата и възкликна: — Слава Богу, че не сме се загубили. Изглежда, че купонът вече е започнал.

— Не се отнасяй подигравателно към ритуалите им. Ще обидиш хората, които ни поканиха.

— Няма — обеща тя, въпреки че още отсега я напушваше смях. — От теб искам да наблюдаваш не само Форт, но и всички присъстващи. Незабавно ми кажи, ако видиш познато лице. — Ив извади от чантата си някакъв малък уред и го пъхна в джоба си.

— Не беше ли това миниатюрно записващо устройство — невинно попита Рурк. — Смятам, че използването му е противозаконно и е проява на неуважение към хората, които са ни поканили.

— Не знам за какво говориш.

— Пък и не ще се наложи да влезе в употреба — добави той. Натисна някакво копче на ръчния си часовник и продължи: — Това е много по-ефикасно. Знам каква е разликата, защото и двете устройства се произвеждат в моите заводи. — Колата спря край някаква полянка и Рурк се усмихна. — Мисля, че пристигнахме.

Ив най-напред забеляза Изида — прозрачната бяла роба на магьосницата сякаш проблясваше в мрака като лунен лъч. Дългата й коса беше разпусната и падаше върху раменете й. Главата й беше опасана със златен обръч, обсипан с цветни скъпоценни камъни. Стъпалата й бяха боси.

— Бъдете благословени — промълви тя и за огромна изненада на Ив я разцелува. Поздрави и Рурк по същия начин, сетне отново се обърна към съпругата му. — Някой те е наранил. — Преди Ив да отговори, Изида докосна дълбоките драскотини и промълви: — Отрова…

— Отрова ли? — Младата жена си помисли, че дългите нокти на Селина са били намазани с бавно действаща отрова, която постепенно прониква в тялото чрез кръвта.

— Не се безпокой, имах предвид отрова в преносния смисъл. Усещам се така, сякаш Селина е тук. — Без да откъсва очи от лицето на Ив, тя сложи ръка на рамото й. — Не бива да ви плаша. Мириам, посрещни нашите гости — обърна се тя към дребна, тъмноока жена, когато таратайката на Фийни се приближи по шосето. — Час ще се погрижи за раната ти, Ив.

— Още утре ще отида на лекар.

— Едва ли ще бъде необходимо. Моля, последвай ме. Не искам около себе си дори следа от Селина.

Тя поведе новодошлите през поляната. Ив забеляза широка окръжност, очертана от запалени бели свещи. Присъстващите стояха извън кръга и разговаряха, сякаш бяха на съвсем обикновено празненство. Носеха различни облекла — роби, костюми, дълги и къси поли.

Ив преброи общо двайсет души на възраст от осемнайсет до осемдесет години, от различни раси и полове. Наблизо бяха оставени термоси, от които членовете на групата си наливаха напитки. Разговорите бяха приглушени, от време на време се разнасяше смях.