Нора Робъртс - Ритуал в смъртта

Младата жена на име Мириам застана извън окръжността, очертана от запалените свещи. Двама мъже я завързаха и поставиха превръзка на очите й. Всички присъстващи, освен наблюдателите, вече бяха голи. Под лунната светлина проблясваха тъмни, бели и бронзови тела. Откъм вековната гора долитаха крясъците на нощни птици.

Ив машинално докосна оръжието си.

Червеният шнур беше използван за завързване на Мириам, а единият му край висеше като повод. Когато мъжете привързаха глезените на младата жена, Час проговори:

— Краката ти не са завързани, но не са и свободни. — В гласа му се долавяше радост и благоговение.

Ив любопитно наблюдаваше първия ритуал. Трябваше да признае, че настроението беше празнично. Луната величествено плуваше сред кадифеното небе и посребряваше дърветата. Внезапно се разнесе пронизителният вик на бухал, който смрази кръвта на младата жена. Голотата очевидно не притесняваше никого. Нямаше неприлични подмятания и докосвания, каквито можеха да се чуят и видят във всеки секс клуб.

Час взе ритуалния нож и допря острието му до сърцето на Мириам, при което Ив сграбчи оръжието, скрито под якето й. Той заговори и думите му бяха понесени от лекия ветрец.

— Знам две пароли — отвърна му Мириам. — Съвършена любов и пълно доверие.

Час се усмихна.

— При нас са добре дошли всички, които обичат и се доверяват. А аз ще ти дам още нещо, за да преминеш през вратата на страха. — Подаде ножа на човека до себе си, сетне целуна Мириам както баща целува детето си. Заобиколи младата жена, прегърна я и леко я побутна да пристъпи заедно с него кръга. Човекът, който държеше ножа, замахна във въздуха с острието, сякаш да затвори невидима врата.

Когато новопосветената влезе в кръга, започна да преминава от едни в други ръце, обръщаха я и я побутваха, сякаш искаха да я накарат да загуби ориентация. Някаква камбана удари три пъти.

Час коленичи пред Мириам, прошепна й нещо, после целуна стъпалата и коленете й, корема, гърдите й, а накрая и устните й.

Ив си беше представяла, че ритуалът е свързан със секс, ала в действителност току-що беше видяла проява на чиста, непокварена любов.

— Как ти се стори? — прошепна тя на Рурк.

— Безкрайно завладяваща религиозна церемония. — Той нежно хвана ръката на Ив и я накара да пусне оръжието. — И напълно безобидна. Сексуалният елемент присъства, но ритуалът всява респект… Освен това видях неколцина познати.

— Интересуват ме имената им.

Церемонията продължи. Докато я наблюдаваше, Ив машинално докосна шията си и беше смаяна, когато разбра, че дълбоките рани са изчезнали.

Отпусна ръка, в този момент Час я погледна в очите и отново се усмихна.

Когато Ив спря служебната кола пред „Спирит Куест“, магазинът още беше затворен. Ала Час стоеше на тротоара и отпиваше от чаша с някаква димяща течност. Лицето му беше поруменяло от хладния утринен ветрец.

— Добро утро. Питах се дали ще се съгласите да поговорим в апартамента, вместо в магазина.

— Страхуваш се, че появата на две ченгета ще ти съсипе търговията, нали?

— Да речем, че има опасност да прогоним първите клиенти. Освен това ще отворим точно след половин час. Предполагам, че не желаете да разговаряте с Изида.

— Не… поне засега.

— Ако обичате да изчакате още минутка… — Той смутено се усмихна. — Изида не ми разрешава да пия кафе в дома ни. Ала аз нямам воля. Всяка сутрин „тайно“ излизам да задоволя малкия си порок, а милата ми партньорка се преструва, че не знае нищо. Изглежда глупаво, но това разрешение задоволява и двама ни.

— Пий си спокойно кафето. Откъде го взимаш? Навярно от отсрещното кафене.

— Не. Прекалено е близко, пък и откровено казано, там сервират истинска помия. В закусвалнята на ъгъла правят свястно кафе. — Отново отпи с наслада и добави: — Отказах цигарите преди години, но не мога без кафе. Какво мислите за церемонията, която наблюдавахте снощи?

— Стори ми се интересна. — Ив пъхна премръзналите си ръце в джобовете си и се огледа. Въздушното и уличното движение беше понамаляло, след като първата вълна хора, прииждащи от съседните градчета, се бяха добрали до работните си места. — Струва ми се, че вече е доста студено, за да се разхождате голи из горите.

— Да, идва зима. Може би през тази година повече няма да устройваме церемонии на открито. Но Мириам искаше на всяка цена да бъде провъзгласена за магьосница преди Самхайн.

— Това пък какво е?