Нора Робъртс - Ритуал в смъртта

Час, който стоеше до сгъваемата масичка, се обърна, Щом новодошлите се приближиха. Носеше син гащеризон и платнени обувки в същия цвят. Усмихна се като забеляза с какво подозрение Ив оглежда вещите върху масичката, после поясни:

— Принадлежности, без които магьосниците не могат.

Върху масичката имаше червени шнурове и нож с бяла дръжка, който Ив разпозна — беше атаме. Видя още свещи, малък меден гонг, камшик, блестящ сребърен меч, разноцветни шишенца, купички и чаши.

— Интересно — промълви тя.

— Ритуалът е древен и за изпълнението му са необходими специфични оръдия… О, виждам, че някой ви е наранил. — Час пристъпи към нея и понечи да докосне дълбоките драскотини, ала Ив ледено го изгледа. Той отпусна ръка и промълви: — Извинете. Струва ми се, че изпитвате болка.

— Час е лечител. — Изида предизвикателно се усмихна. — Приеми, че е демонстрирал способностите си. Та нали си тук, за да ни наблюдаваш. Освен това съпругът ти носи нещо, което ще ви предпазва от злото.

„Аз също“ — помисли си младата жена и тайно докосна оръжието си.

— Хайде, покажи какво можеш. — Тя отметна глава, за да даде възможност на Час да огледа раните й.

Усети пръстите му върху шията си и с изненада установи, че от докосването му болката веднага намаля. Наблюдаваше очите му и видя как в тях проблеснаха странни пламъчета, после Час промълви:

— Провървяло ви е. Онзи, който ви е наранил, е имал много по-лоши намерения, отколкото само да ви издраска. Освободете съзнанието си от всякакви мисли. — Той впери поглед в лицето й, сетне произнесе с мелодичния си глас: — Съзнанието и тялото са едно цяло — мисълта ни напътства, но може и да лекува. Позволете ми да облекча болката ви.

Ив почувства, че сякаш от пръстите му се излъчваше топлина, която се разпростря по цялото й тяло. Усети, че всеки момент ще заспи, тръсна глава и забеляза кротката усмивка на Час, който прошепна:

— Няма да ви причиня нищо лошо. — Обърна се, взе кехлибарено шишенце и изля в шепата си някаква прозрачна течност с аромат на полски цветя. — Това е балсам, приготвен по много стара рецепта. — Заразтрива шията на Ив, като пръстите му се движеха по дълбоките бразди от ноктите на Селина. — Ще ви предпази от инфекция и ви гарантирам, че не ще изпитвате болки.

— Разбираш от химия, а?

— Балсамът е приготвен на билкова основа. — Час извади от джоба си кърпа и избърса ръцете си. — Но действително съм запознат с въздействието на много медикаменти.

— Точно за това искам да поговорим. — Ив изчака секунда и наблюдавайки реакцията му, добави: — Както и за баща ти.

Видя, че думите й са постигнали желания ефект, тъй като зениците му се разшириха. В този момент се появи Изида. Очевидно беше чула всичко, лицето й беше разкривено от гняв.

— Ти си наша гостенка, това място е свято. Нямаш право да…

— Успокой се, скъпа. — Час докосна ръката й. — Както всеки от нас младата жена има определена мисия. — Погледна към Ив, овладя се и промълви: — Ще разговарям с вас, когато пожелаете. Ала не бива да пренасяме злото и отчаянието тук, на това свято място. Церемонията ще започне всеки момент.

— Няма да ви попречим.

— Удобно ли ще ви бъде да поговорим утре сутрин в „Спирит Куест“. Да речем в девет часа.

— Съгласна съм.

— Винаги ли причиняваш болка на хората, които са били добри към теб? — гневно прошепна Изида, когато Час се отдалечи. После поклати глава и многозначително погледна към Рурк. — Разрешаваме на теб и на партньора ти да наблюдавате нашия ритуал. Надявам се да проявите уважение към вярванията ни. Напомням ви, че нямате право да престъпвате границите на магическия кръг.

Тя се отдалечи с гордо вдигната глава, а Ив пъхна ръце в джобовете си и заяви:

— Добре се наредих. Навлякох си омразата на две магьосници. — Вдигна поглед, когато Пийбоди се приближи.

— Днес ще приемат нов член на братството — прошепна сътрудничката й. — Научих го от онзи красавец с италианския костюм. — Тя се усмихна на изключително привлекателния мъж със златиста коса, който й отвърна със сияйна усмивка.

— Стегни се, Пийбоди. — Ив кимна на ирландеца, който също се беше приближил.

— Ако знаеше къде съм попаднал тази вечер, милата ми майчица щеше да каже поне половин дузина молитви — опита се да се пошегува Фийни, за да не издаде колко е нервен. — Доста кошмарно място. Наоколо е пустош, сякаш сме на края на света.

Рурк въздъхна, прегърна Ив през кръста и промърмори:

— С моята съпруга сте от един дол дренки. — После се обърна да наблюдава ритуала.