Нора Робъртс - Ритуал в смъртта

Едно и също се повтаряше от незапомнени времена. Учени и философи де опитваха да докажат несъстоятелността на ритуалите, но хората продължаваха да ги изпълняват; кадеше се тамян, раздаваха се нафори и се пиеше вино, което символизираше Христовата кръв.

И се принасяха в жертва невинни хора.

Ив се сепна и разтърка слепоочията си. Неволно се беше увлякла в безполезно философстване. Убийствата се извършваха от човешки същества, не от невидими сили. Правосъдието се раздаваше също от хора. В крайна сметка това беше най-справедливият баланс между доброто и злото.

Тя седна под арката и вдъхна аромата на кървавочервените цветя.

— Не мога да повярвам, че те намирам тук — проговори Рурк, който безшумно се беше приближил до нея. Седна на тревата и попита: — Нима общуваш с природата?

— Имах нужда от чист въздух. Днес прекарах почти целия ден в затворени помещения. — Тя се усмихна, когато Рурк галантно й поднесе червено цвете. Повъртя го между пръстите си и хвърли поглед към съпруга си, който лежеше на тревата. Представи си ужаса на Съмърсет, когато видеше петната по скъпия и елегантен костюм. Черната коса на Рурк се спускаше до раменете му, от него лъхаше на скъп одеколон, а мускулестото му тяло беше олицетворение на мъжка сила. Внезапно Ив го пожела, но се постара да прикрие страстта си.

— Как мина денят ти?

— Сравнително добре. Мисля, че осигурих прехраната ни за ден-два.

Младата жена нежно вплете пръсти в косата му й промълви:

— Не те вълнуват парите, нали? Изпитваш удоволствие от способността си да ги печелиш.

Той я погледна усмихнато и заяви:

— Грешиш, скъпа. Обичам парите… както и предизвикателствата в бизнеса. — Той протегна ръка, привлече я до себе си на тревата и жадно впи устни в нейните.

— Почакай! — извика тя, но Рурк се оказа по-бърз и легна върху нея. Жадно зацелува шията й и усети как по тялото й се разливат жарки вълни. — Искам да разговарям с теб.

— Добре. А пък аз междувременно ще те съблека. Още носиш оръжието си — отбеляза той, докато сваляше кобура й. — Да не си намислила да убиеш някой представител на дивата природа?

— Знаеш, че това е противозаконно. Престани, Рурк — възкликна тя и го хвана за китката, когато ръката му докосна гърдите й. — Искам да поговорим за нещо.

— А пък аз искам да те любя. Да видим кой от двама ни ще надделее.

Вече беше разкопчал ризата й и Ив се разгневи на себе си задето не беше успяла да овладее страстта си. Усети устните му върху най-чувственото място от тялото си и очите й се премрежиха от екстаз. И все пак беше решена да не го остави да спечели толкова лесно.

Отпусна се, изстена, прекара пръсти през косата му, вкопчи се в раменете му и прошепна:

— Свали си сакото.

В мига, когато Рурк се повдигна, тя приложи хватка от любимите й бойни изкуства и съпругът й се озова по гръб. Ив притискаше коляно между краката му и лакътя си върху гърлото му.

— Трудно достижима си — промълви той, докато преценяваше възможностите си. Би могъл да отмести ръката й, колкото до коляното… това бе риск, който не смееше да поеме. Без да откъсва очи от нейните, докосна гърдата й. — Възхищавам се от жени, които притежават това качество.

— А пък ти си лесен. — Тя се задъха, когато пръстите му стиснаха зърното й. — Възхищавам се от мъжете, които притежават това качество.

— Е, сега съм във властта ти. — Рурк разкопча панталоните й и я накара да потръпне. — Не бъди груба с мен.

Тя се усмихна, отдръпна лакътя си от гърлото му и се подпря на ръце. Сведе глава и страстно го целуна. Чу как Рурк рязко си пое въздух, усети как я притегля към себе си. Стенанието, което се изтръгна от гърдите му, я накара да потръпне.

— Махни си коляното — едва успя да каже той.

— Какво? — Ушите й бучаха, страстта й беше изпепеляваща.

— Коляното, скъпа. — Ив леко се повдигна, захапа ухото му и замалко не го лиши от мъжествеността му. — Хватката ти е много ефикасна.

— Извинявай. — Тя отмести коляното си и позволи на Рурк да я обърне по гръб. — Май се бях поувлякла.

— Няма страшно, само дето можеше да ме осакатиш за цял живот.

— Горкичкият. — Ив закачливо се усмихна и смъкна ципа на панталоните му. — Обзалагам се, че след малко ще ти стане по-добре.

Започна да го милва. Очите му помътняха, но той не ги откъсна от нейните, когато устните им отново се срещнаха. Целунаха се нежно, опитвайки се да потиснат изгарящата ги страст и силните си чувства.

Небето на запад беше обагрено в кървавочервено като цветовете на пълзящото растение, обвило арката над тях. Сенките на дърветата постепенно се удължаваха. Ив чуваше чуруликане на птици и шумоленето на листата, понесени от ветреца. Усещаше милувките на Рурк, които я караха да забрави ужаса и болката, царуващи в нейния свят.