Нора Робъртс - Ритуал в смъртта

Мейвис беше сама. Носеше къса пурпурна роба, а спираловидно навитата й коса беше боядисана в същия цвят. Лежеше на канапето и спеше под оглушителния вой на музиката.

— Господи! — отчаяно извика Ив. Тъй като изключването на уредбата чрез устна команда се беше оказало невъзможно, тя прежали тъпанчетата си и протегна ръка към контролното табло в стената. — Изключи! Изключи! — крещеше и натискаше различни бутони. Музиката внезапно секна и Ив облекчено изстена.

Мейвис се размърда и отвори очи.

— Хей, как ти се струват!

— Какво? — Ив поклати глава, опитвайки се да прогони пищенето в ушите си.

— Това беше новата група, която открих днес. Казва се „Скандал“. Страхотни са.

— Моля?

Мейвис се изкиска, грациозно стана от канапето и се приближи до шкафа.

— Изглеждаш така, сякаш едно питие ще ти дойде добре дошло, Далас. Сигурно съм задрямала. Няколко нощи подред почти не съм мигвала. Исках да поговорим за една работа.

— Устните ти се движат — промърмори Ив. — На мен ли говориш?

— Хайде, не се занасяй. Музиката не беше толкова силна. Съмърсет ми каза, че няма нищо против да поостана. Не знаеше кога ще се прибереш.

Бог знае защо надутият иконом очевидно беше влюбен в Мейвис.

— Обзалагам се, че сега си е в стаята и съчинява оди за бедрата ти — промърмори Ив.

— Я не се занасяй с горкия човек. Той просто ме харесва. — Певицата подаде чашата на Ив. — Доколкото разбирам, Рурк не е вкъщи.

— Разбира се, че не е. Да не искаш да оглушиш и него?

— Радвам се, че го няма, защото трябва да обсъдя нещо с теб. И то насаме. — Тя седна, отпи от чашата си и потъна в мълчание.

— Какво се е случило? Да не си се скарала с Леонардо?

— Не, не. Никога не се караме. Не мога да му се разсърдя за нищо, той е такова сладурче. Замина за няколко дни за Милано.

— А ти защо не го придружи? — Ив седна и вдигна обутите си с ботуши крака върху безценната масичка за кафе.

— Назначиха ме в клуба „Даун енд Дърти“. Не мога да погодя мръсен номер на Крак, след като ми помогна.

— Х-м-м. — Ив се облегна назад и усети, че започва да се отпуска. Кариерата на Мейвис като изпълнителка (думата „певица“ не й подхождаше) набираше скорост. По пътя й се бяха изпречили сериозни препятствия, но тя беше успяла да ги преодолее. — Мислех си, че няма да работиш задълго в бара. Нали имаш договор със звукозаписно студио?

— Ами… точно за договора става дума. След като открих, че Джес е използвал мен, теб и Рурк за мръсните си игрички, реших, че видеоматериалът, който беше заснел, никога няма да се използва.

— Клипът беше великолепен, Мейвис. Затова е направил впечатление на хората от студиото.

— Нима? — Дребничката певица отново скочи от мястото си и приглади пурпурната си коса. — Днес научих, че Рурк е собственик на компанията, която ми предложи договор. — Изгълта питието си на един дъх и нервно закрачи из салона. — Вярно, че с теб сме приятелки от сто години и ти благодаря задето си накарала Рурк да ми помогне, но се чувствам кофти. Все пак искам да ти благодаря. — Тя се обърна и с трагично изражение впери в Ив сребристите си очи. — И да ти съобщя, че ще откажа договора.

— Мейвис, нямам представа за какво говориш. Може би се опитваш да ми кажеш, че Рурк, който живее в тази къща, е продуцент на диска ти?

— Неговата компания „Иклектик“ издава всякакви дискове — от класически до рокмузика. Това е най-могъщата компания в музикалния бизнес. Затова бях откачила от радост, когато ми предложиха договор.

„Типично за Рурк — да притежава и най-влиятелната звукозаписна компания“ — помисли си Ив.

— Никога не съм чувала за „Иклектик“, Мейвис. Повярвай ми, че не съм молила съпруга си за услуга.

Певицата примигна и приседна на най-близкия стол.

— Наистина ли? Да не ме баламосваш!

— Не съм го молила, а той не ми е казал нищо. Убедена съм, че щом ти предлагат договор, Рурк или шефът на компанията е убеден в таланта ти.

Мейвис замислено я изгледа. Беше се вживяла в ролята на жена, която прави безкористна саможертва, за да запази приятелството си с Ив. След миг промълви:

— Може би е искал да ми намери някакво занимание…

Ив повдигна вежди.

— Рурк е бизнесмен до мозъка на костите си. Щом ти предлага работа, значи е преценил, че ще му донесеш печалба. Съмнявам се, че е искал да ти направи услуга, но ако е така, ще трябва да докажеш, че си заслужила доверието му.

— Разбира се! — възторжено възкликна Мейвис. — Ще се скъсам от работа, ще видиш. — Широко се усмихна и добави: — Защо довечера не се отбиете в бара? Ще изпълня новите си песни, а Рурк ще се убеди, че новата му „инвестиция“ си струва парите.