Нора Робъртс - Ритуал в смъртта

— За съжаление ще ти откажа. Налага се служебно да посетя клуб „Атаме“.

Певицата се намръщи.

— По дяволите, защо ще ходиш там? Заведението е гадно.

— Посещавала ли си го?

— Не, но съм чувала само лоши неща за този клуб.

— Отивам там, за да разговарям с един човек. Мисля, че е замесен в случая, който разследвам в момента. — Замисли се и си каза, че ексцентричната певица положително има необикновени приятели. — Познаваш ли някоя магьосница, Мейвис?

— Ами… да. Когато работех в „Синята катерица“, няколко сервитьорки се увличаха от разните там магии. Самата аз се интересувах от магьосничество на времето, когато си изкарвах хляба с мошеничество.

— Вярваш ли в омагьосването и в гадателството?

Мейвис наклони глава и се замисли. След миг заяви:

— Това са пълни глупости.

— Господи, все успяваш да ме изненадаш с по нещо. Мислех, че си падаш по окултизма.

— Едно време се прехранвах със страхотен номер. Обявих се за медиум. Твърдях, че съм Ариел — преродена фея. Няма да повярваш колко нормални хора ми плащаха да се свържа с мъртвите им сродници или да им предскажа бъдещето.

За да демонстрира артистичните си способности, тя отметна глава, забели очи и долната й устна леко провисна. Бавно повдигна ръце с обърнати нагоре длани и монотонно занарежда:

— Чувствам нечие силно присъствие… човекът търси… много е печален. — Гласът й стана по-плътен и тя заговори с лек акцент. — Тъмните сили са се съюзили срещу теб. Спотайват се и чакат удобен момент да извършат ужасното си дело. Пази се от силите на злото.

Отпусна ръцете си и доволно се ухили.

— Казваш на наивника, че трябва безпрекословно да ти вярва, за да го предпазиш от въпросните зли сили. От него или от нея се иска само да сложи една хилядарка в плик и да го запечата. Разбира се, запечатването се извършва със специалния восък, който продаваш на будалите. После заравяш плика на потайно място по време на новолуние, като придружаваш церемонията с монотонно припяване. Обясняваш, че след един месец ще изкопаеш плика и ще го върнеш. Процедурата е унищожила лошите сили.

— Нима е толкова лесно да измамиш някого?

— В обши линии, да. В някои случаи се налага да проточиш работата, за да понаучиш това-онова за живота и роднините на клиентите, за да ги шашнеш с разкритията си. Но, общо взето, е фасулска работа. Хората изпитват потребност да вярват в нещо.

— Защо?

— Защото понякога животът е гаден.

Когато остана сама, Ив се замисли върху думите на Мейвис и реши, че приятелката й е права. Никога нямаше да забрави ужасяващото си детство и дългите години, през които с упорство се беше превърнала в Ив Далас, от която мнозина се възхищаваха. Сега живееше в истински палат с човек, който, Бог знае защо, я обичаше. Този живот й бе чужд, но тя се опитваше да се приспособи към него. Внезапно се отказа да работи и реши да излезе и да се наслади на великолепната есенна вечер.

По-голямата част от деня тя прекарваше в клаустрофобния си кабинет или по улиците, по които се движеха тълпи от хора. Все още не можеше да свикне с тишината и простора на имението на Рурк, намиращо се в сърцето на града. Градината около къщата напомняше добре поддържан парк, засаден с великолепни дървета, чиито листа есента беше обагрила в ярки цветове. Долавяше се уханието на ароматни цветя и слаба миризма на дим, типична за късните есенни дни.

Дори въздушните превозни средства сякаш заобикаляха имението и грохотът им не нарушаваше тишината. Нямаше ги аеробусите, от които надничаха любопитни туристи, въоръжени с бинокли.

Светът, който Ив така добре познаваше, бе отвъд високите стени, в дебнещия мрак.

В тази приказна градина можеше поне за малко да забрави смъртта и насилието, които дебнеха по улиците на Ню Йорк. Тишината я успокояваше, тя вдъхваше с наслада чистия въздух. Докато вървеше по гъстата зелена трева, Ив машинално въртеше халката със странните символи.

Откъм северната страна на сградата се издигаше арка, покрита с пълзящи растения с яркочервени цветове. Под тази арка Ив и Рурк бяха изрекли думи, които ги бяха направили съпруг и съпруга. Бракосъчетанието беше тържествена церемония, ритуал, придружен с музика и цветя, който не се беше променил векове наред.

И други ритуали бяха издържали изпитанието на времето; хората ги изпълняваха и вярваха в тях. Ив внезапно си спомни за Каин и Авел. Единият е бил земеделец, другият пастир. И двамата предложили да извършат жертвоприношение. Едното било прието, другото отказано. „Навярно точно тогава са се зародили доброто и злото — каза си тя. — Защото те не могат да съществуват без взаимен баланс и предизвикателство.“