Нора Робъртс - Ритуал в смъртта

Той плачеше и отричаше всичко, накрая изобщо престана да говори. Когато го предаде на полицая, който щеше да го отведе в ареста, Час се обърна и втренчено я изгледа, сякаш искаше да я убеди в невинността си. Ала Ив беше обезпокоена от странното изражение на сътрудничката си. С нетърпение изчака да останат насаме и заядливо попита:

— Какво те притеснява, полицай?

По време на разпита на Пийбоди й беше хрумнало, че сякаш наблюдава как кръвожаден вълк разкъсва ранен елен. Пое си дълбоко въздух и заяви:

— Не ми харесва начина, по който проведохте разпита, лейтенант.

— Нима?

— Проявихте прекалена грубост и излишна жестокост. Непрекъснато натяквахте на Час за баща му, показвахте му снимките…

Ив чувстваше, че й се повдига, нервите й бяха опънати до краен предел, ала когато събра фотографиите от масата, ръцете й не трепереха.

— Може би трябваше учтиво да го помоля да направи самопризнание, за да се приберем вкъщи и да се върнем към безгрижния си живот — саркастично изрече тя. — Жалко, че не се досетих. Ще опитам тази тактика при следващия разпит на човек, заподозрян в убийство.

Пийбоди се постара да не покаже колко е засегната от иронията й, а спокойно каза:

— Като се има предвид, че не присъстваше адвокатът на заподозрения…

— Съобщих му какви права има, нали?

— Да, лейтенант, но…

— Той потвърди ли, че е разбрал всичко?

Пийбоди кимна.

— Ще бъдеш ли така добра да ме осведомиш колко разпита на заподозрени убийци си провела, полицай?

— Лейтенант, аз…

— А аз не мога да изброя случаите, когато съм се опитвала да изкопча истината от потенциалните престъпници — разгорещено изрече Ив. Очите й заблестяха като разпалени въглени. — Не мога, защото ми се случва прекалено често. Предлагам отново да разгледаш снимките, да видиш изкормения мъртвец и да разбереш, че това е действителността, с която почти ежедневно се сблъсква полицейският служител. Страхувам се, че си сбъркала професията си, щом се размекваш от сълзите на един престъпник и ме упрекваш, че съм била груба с него. — Тръгна към вратата, сетне спря и се обърна към Пийбоди, която безмълвно я наблюдаваше. — Очаквам от сътрудничката ми да ме подкрепя, не да ме упреква само защото проявява слабост към магьосниците. Ако не можеш да спазваш изискванията ми, ще подпиша молбата ти за прехвърляне в друг отдел. Разбра ли?

— Да, лейтенант. — Пийбоди тежко въздъхна, заслушана в отдалечаващите се стъпки на началничката си по коридора. — Разбрах — прошепна на себе си и затвори очи.

— Беше прекалено жестока с нея — отбеляза Фийни, който настигна Ив.

— И ти ли ще ми четеш морал?

Ирландецът вдигна ръка, за да предотврати нападките й.

— Изида дойде доброволно. Поканих я в зала № 2.

Ив безмълвно кимна, обърна се и влезе в помещението, където я очакваше амазонката.

Щом я видя, Изида престана да крачи из стаята и извика:

— Как можа да му причиниш такава мъка? Защо насила го доведе тук? Знаеш, че изпитва ужас от полицията!

— Чарлс Форт е задържан по подозрение в убийството на Лоуис Тривейн и на други хора. — За разлика от Изида Ив говореше невъзмутимо. — Още не са му предявени обвинения.

— Обвинения ли? — Амазонката пребледня. — Сигурно се шегуваш. Час никога не би убил когото и да било. Кой е този Лоуис Тривейн? Не го познавам.

— Не си въобразявай, че знаеш абсолютно всичко за Форт, Изида. — Ив сложи на масата папката със снимките и продължи да я притиска с дланта си, сякаш за да си напомня какво има вътре. — Не си въобразявай, че познаваш мислите и плановете му.

— Ние сме безкрайно близки не само тялом, но и духом. Уверявам те, че Час не е убиец. — Внезапно гневът й утихна и гласът й потрепери. — Моля те, позволи ми да го отведа у дома.

Сърцето на Ив се сви, когато забеляза искреното страдание на Изида. Ала не се издаде, а я попита:

— След като сте толкова близки, знаеш ли, че Час е решил да се… „сближи физически“ с Мириам?

— С Мириам ли? — Амазонката примигна от изумление, сетне горчиво се засмя. — Невъзможно е.

— Младата жена призна за връзката им. Направи го с усмивка. — Споменът за самодоволното лице на Мириам накара Ив да забрави съчувствието си към мъката на амазонката. — Усмихваше се, възседнала трупа на Лоуис Тривейн, размахваше ножа, с който го беше убила, а лицето и ръцете й бяха покрити с кръвта му.

Изида почувства, че краката й се подкосяват и машинално, се хвана за облегалката на стола.

— Невъзможно е. Мириам не е способна на убийство.