Нора Робъртс - Ритуал в смъртта

— Да, лейтенант. — По-младата жена грижливо прибра плика в голямата си чанта. — Така изглежда.

— Кръвната група на Лобар беше 0 положителна. — Отвори нов скрин и нареди на Пийбоди: — Продължи обиска.

Навън вече падаше мрак, когато приключиха. Двете се качиха в колата, ала Ив чувстваше, че сътрудничката й все още й се сърди заради отношението й към Час. Ето защо вместо да я заговори, включи видеотелефона.

— Лейтенант Далас. Искам да разговарям с доктор Майра.

— В момента тя има пациент — учтиво отговори секретарката. — Желаете ли да й предам някакво съобщение?

— Искам да разбера дали е направила тест на Мириам Хопкинс.

— Един момент, сега ще проверя. — Жената извърна поглед към монитора си, сетне отново се обърна към Ив: — Въпросната пациентка ще бъде прегледна утре, в осем и половина.

— Защо е отложен днешният преглед?

— В дневника е записано, че пациентката се е оплаквала от силно главоболие и дежурният лекар й е предписал успокоително.

Ив стисна зъби и процеди:

— Кой е дежурен днес?

— Доктор Артър Саймън.

— Ясно. — Ив гневно задмина огромен автобус, претъпкан с пътници. — Той предписва приспивателно дори ако си порязал пръста си.

Секретарката съчувствено се усмихна.

— Съжалявам, лейтенант, но таблетките са били дадени на пациентката малко преди да бъде доведена при нас. Доктор Майра ще може да направи теста едва утре сутринта.

— Прекрасна новина, няма що. Помолете я да ме уведоми, веднага щом има резултатите. — Ив прекъсна връзката и промърмори: — По дяволите! Лично ще отида да видя как е Мириам. Пийбоди, занеси веществените доказателства в лабораторията и ги помоли да побързат с анализа, въпреки че това едва ли ще ги накара да си размърдат задниците. После си свободна.

— Навярно довечера отново ще разпитвате Форт.

— Да.

— Лейтенант, моля да ми разрешите да присъствам.

— Не разрешавам — рязко изрече Ив и вкара колата в гаража на главното полицейско управление. — Свободна си. — Трясна вратата на автомобила и бързо се отдалечи.

Прибра се у дома малко след полунощ. Струваше й се, че главата й ще се пръсне от силните болки. Пристъпи в притихналата къща и бавно се заизкачва по стълбите. Не се изненада, когато видя, че Рурк е буден и разговаря по видеотелефона в спалнята. Докато минаваше покрай него, погледна към монитора и позна един от младите инженери, които работеха при изграждането на междупланетното курортно селище „Олимп“.

Спомни си за последните дни от сватбеното си пътешествие, които бяха прекарани на „Олимп“. По ирония на съдбата дори тогава й се беше наложило да разследва убийство.

Наведе се над умивалника и докато плискаше лицето си със студена вода си помисли, че където и да отидеше, смъртта сякаш я преследваше. Нито за миг не можеше да я забрави.

Избърса се, сетне седна на ръба на леглото и свали обувките си. Внезапно се почувства безкрайно уморена, нямаше сили да се съблече. Просна се по корем на леглото и остана неподвижна.

Рурк слушаше с половин ухо обясненията на инженера, докато внимателно наблюдаваше съпругата си. Сенките под очите й, мъртвешки бледото й лице, забавените й движения му подсказаха, че отново е работила до пълно изтощение — навик, който го караше да се възхищава от Ив и едновременно го нервираше.

— Ще ти се обадя отново утре сутринта — обърна се той към събеседника си и прекъсна връзката. — Денят ти е бил ужасен, нали, лейтенант?

Ив не се помръдна, когато Рурк я възседна и започна да масажира врата и раменете й. След няколко секунди промърмори:

— Имала съм и по-кошмарни дни. Но не мога да си спомня точно кога.

— Във всяка новинарска емисия по телевизията описват убийството на Лоуис Тривейн.

— Проклети лешояди!

Рурк свали кобура й и продължи да масажира гръбнака й.

— Не им се сърди, скъпа. Когато един виден адвокат е нарязан на парчета в прочут частен клуб, новината несъмнено заслужава внимание. Надин вече няколко пъти се обади тук.

— Да, звъняла е и в управлението. В момента нямам време за нея.

Рурк измъкна ризата от панталоните й и я повдигна, сетне попита:

— Действително ли си се появила на местопрестъплението, когато убийцата изкормвала Тривейн, или пък репортерите са го измислили, за да придадат още по-голям драматизъм на случилото се?

— Това е самата истина. Може би ако онзи кретен на рецепцията не ме беше… — Тя замълча и поклати глава. — Пристигнах прекалено късно. Онази жена вече беше разпорила мъртвеца, но продължаваше да се занимава с него като ученик в час по биология. Съобщи ни, че извършила убийството по нареждане на Чарлс Форт.