Нора Робъртс - Ритуал в смъртта

— Убийствата се извършват от хора. Не всички изрично спазват изискванията на своята религия. Да вземем за пример самата теб. Хапвала ли си наскоро месо?

Пийбоди силно се изчерви. Членовете на „Свободна ера“ бяха заклети вегетарианци. След миг се овладя и отговори:

— Това е съвсем различно.

— Интересувам се само от факти, а те са следните: заварих убийцата на местопрестъплението, ножът още беше в ръката й. Тя призна, че Чарлс Форт е неин съучастник. Когато го разпитвам, ще се придържам именно към фактите. Разбра ли?

— Да, лейтенант. — Пийбоди изпъна рамене и безмълвно изгледа началничката си, която мина покрай нея и се отправи към помещението за разпит.

— Имала е ужасно преживяване — съчувствено промълви Фийни. — Прегледах снимките на онова, което е заварила в клуба и съм потресен.

— Аз също ги видях. — Докато наблюдаваше през стъклото как въвеждат Чарлс Форт, тя поклати глава. — И все пак ми се струва, че тук има нещо гнило.

Извърна се, мина по коридора и влезе в стаята точно когато Ив съобщаваше на Форт правата му.

— Не разбирам — промълви той.

— Нима не ви стана ясно какви са правата и задълженията ви?

— Тях ги разбрах, но не проумявам защо съм тук. — Час с недоумение погледна Пийбоди и на нея й се стори, че кой знае защо е разочарован именно от нея. — Щях да се отзова на поканата ви, щом сте искала отново да разговаряме. Не беше необходимо да изпращате трима униформени полицаи в дома ми.

— Прецених, че се налага — рязко отговори Ив. — Желаете ли на разпита да присъства вашият адвокат?

— Не. — Той притеснено се огледа, опитвайки да забрави, че се намира в полицията, че са го арестували също като баща му. — Питайте ме каквото искате. Ще се постарая да ви помогна.

— Разкажете ми за Лоуис Тривейн.

— Съжалявам. — Час поклати глава. — Не познавам такъв човек.

— Винаги ли изпращате помощниците си да убиват непознати?

— Какво? — Той пребледня и скочи на крака. — Не разбирам за какво говорите.

— Седнете! — заповяда Ив. — Преди два часа Лоуис Тривейн беше убит от Мириам Хопкинс.

— От Мириам ли? Но това е абсурдно… невъзможно е.

— Възможно е и още как! Заварих я да изтръгва черния дроб на жертвата си.

Час залитна, сетне тежко се отпусна на стола.

— Навярно грешите. Мириам не е убийца.

— Мисля, че вие сте сгрешил. — Ив стана и се приближи до него. — Би трябвало по-внимателно да подбирате… „оръдията“ си. В противен случай ще загазите, както се случи сега.

— Не ви разбирам… Ще ми дадете ли чаша вода?

Ив направи знак на Пийбоди да изпълни желанието му, сетне промълви:

— Няма смисъл да отричате. Мириам ми разказа всичко. Как сте били любовници, как не сте изпълнил обещанието си да й занесете сърцето на Уайнбърг и как сте й разрешил да екзекутира Тривейн. Съобщи ми и за вярването ви, че кръвта пречиствала.

— Не! — Ръцете му трепереха толкова силно, че водата в чашата се изплиска. — Не е вярно!

— Баща ви е обичал да „разфасова“ жертвите си. Може би е научил и вас. Колко души сте използвал за престъпните си деяния? Може би сте ги убивал, след като са изпълнели задачата си. Къде сте ги погребал?

Ив безмилостно продължаваше да го притиска, ала той седеше безмълвно и само клатеше глава.

— Сигурно си въобразявате, че водите борба срещу хората с религиозни убеждения, различаващи се от вашите. Решил сте да унищожите враговете си и демоните в тях. Баща ви е бил сатанист и е превърнал живота ви в ад. Не сте успял да го убиете, но има други последователи на същата религия. Може би когато ги убивате, си въобразявате, че ликвидирате него, че го кълцате на парчета заради мъките, които ви е причинил.

Час затвори очи и започна да се полюшва напред-назад, като непрекъснато повтаряше:

— Боже мой, Боже мой, Боже мой…

— Пълните самопризнания ще облекчат положението ви. Обяснете защо и как сте убивал. Може би ще пледирам за смекчаващи вината обстоятелства. Разкажете ми за Алис… За Лобар.

— Невинен съм. — Той вдигна глава. Лицето му беше обляно в сълзи. — Не съм убиец като баща ми.

Ив не се трогна от неописуемата мъка в очите му.

— На друго мнение съм — промърмори и излезе без да обръща внимание на риданията му.

Ив продължи разпита още час, безмилостно притискаше заподозрения, задаваше му неочаквани въпроси или го питаше по няколко пъти едно и също, надявайки се да получи различен отговор. Беше разпръснала върху масата отвратителните снимки на мъртвия Тривейн и непрекъснато питаше Час още колко души е убил.