Нора Робъртс - Ритуал в смъртта

„Бил е Лобар“ — помисли си Ив и се спогледа с Пийбоди. Момчето беше описало с почти професионална точност любимеца на Селина.

— Спомняш ли си кога се случи това?

— Ден преди… — За миг замълча и се изкашля. — Ден преди Алис да загине.

— Какво направи Изида, след като прогони Лобар?

— Обади се по видеотелефона. След няколко минути дотича чичкото, с когото тя живее. Разговаряха доста разгорещено, сетне магьосницата затвори магазина и двамата влязоха в задната стаичка. Общо взето, се прекарах задето останах да ги наблюдавам. По-добре да бях проследил онзи тип с кожения гащеризон.

— Престани да се правиш на детектив, Джейми. Ако хората, които следиш, те забележат, здравата ще си изпатиш.

— Никога няма да ме видят. Аз съм истински цар на проследяването.

— Въобразяваше си и че си цар на електрониката, обаче се убедихме, че грешиш — напомни му тя и видя как момчето се изчерви като рак, сетне промърмори:

— Вярно, че се поизложих. Слушайте, човекът, когото прободоха с нож, присъстваше на поклонението в ритуалната зала. Сигурен съм, че по някакъв начин е бил свързан със сестра ми и с онзи гадняр Лобар. Имам право да науча истината.

Ив го погледна в очите.

— Вероятно се интересуваш дали съвестно си гледам работата.

Момчето направи кисела гримаса.

— Бъди спокоен, досега се справям и без твоята помощ. А сега изчезвай!

— Имам право да знам — повтори Джейми. — Нали на роднините на жертвите се казва цялата истина.

— Но ти си и внук на полицай — напомни му тя. — Отлично знаеш, че няма да научиш нищо от мен. При това си малолетен, което означава, че имам право да не ти съобщавам каквото и да било. Хайде, иди да си играеш другаде, хлапе, преди Пийбоди да те арестува за безделничество.

Джейми стисна зъби, сетне процеди:

— Не съм хлапе. Ако не откриете убиеца на Алис, аз ще го намеря и ще му отмъстя.

Ив го сграбчи за ръкава в мига, когато се готвеше да побегне. Наведе се, погледна го право в очите и прошепна:

— Слушай, не искам да ми пречиш. Обещавам ти, че ще направя всичко възможно убиецът или убийците на сестра ти да бъдат наказани. Ала ако си намислил да си отмъщаваш, ще те тикна в ареста. Спомни си в какво вярваше дядо ти, каква беше Алис и размисли върху постъпките си. А сега се махай!

— Обичах ги. — Той освободи ръката си от хватката на Ив. — Майната му на правосъдието! Майната ти и на теб!

Обърна се и бавно се отдалечи. Миг преди това младата жена забеляза насълзените му очи. Помисли си, че непристойният му език отговаря на възрастен, ала сълзите му бяха на невинно дете.

— Хлапето е сломено от скръб — промълви Пийбоди.

— Знам. — Ив мислено се упрекна задето се беше държала толкова строго с него. — Моля те, тръгни след него и внимавай да не се забърка в някоя каша. Надявам се до половин час малкият да се поуспокои. Тогава ми се обади, за да ми съобщиш къде се намираш. Ще дойда да те взема с колата.

— Сигурно ще разговаряте с Изида.

— Да. Много ми е интересно за какво са се карали с Лобар. Слушай, отваряй си очите на четири. Джейми е умно момче. Щом е успял да се изплъзне от човека на Рурк, нищо чудно да заблуди и теб.

— Мисля, че съм способна да проследя едно хлапе — обидено заяви Пийбоди.

Ив се надяваше сътрудничката й да не позволи на Джейми да извърши нещо глупаво. Въздъхна, обърна се и влезе в „Спирит Куест“. Въздухът в магазина беше натежал от миризмата на тамян и на разтопен восък. Въпреки че лъчите на яркото октомврийско слънце проникваха през витрината и се отразяваха през призмите, висящи от тавана, в залата горяха няколко дузини свещи.

Изида забеляза Ив и се намръщи, сетне процеди:

— Свърши ли с Час, лейтенант?

— Засега. Моля да ми отделиш няколко минути.

В този момент към Изида се приближи някаква клиентка с молба да й обясни как да приготви билките, които опресняваха паметта.

— Варите сместа в продължение на пет минути, после я прецеждате. Препоръчвам да пиете отварата всеки ден в продължение на една седмица. Уведомете ме, ако не получите желания резултат — обясни Изида и се обърна към Ив: — Както виждаш, моментът е неподходящ.

— Няма да те задържам. Интересувам се защо Лобар те е посетил няколко дни преди да прережат гърлото му.

Говореше тихо, но с поведението си даваше да се разбере, че е твърдо решена да получи отговор на въпроса си. Изида трябваше да прецени дали да останат в търговската зала или да се скрият от очите на любопитните клиенти.

— Започвам да мисля че съм сгрешила в преценката си за теб. — Амазонката направи знак на млада жена, която Ив беше видяла по време на церемонията, и се запъти към помещението в дъното на магазина. — Джейн ще обслужва магазина, но не искам да я оставям задълго сама, тъй като съвсем отскоро е при нас.