Нора Робъртс - Празник в смъртта

РАБОТИ…

— Мисля, че разполагаме с достатъчно време за… — промълви Рурк и обърна Ив към себе си. Притисна устни към нейните и тя изпита главозамайващо усещане.

ИМАМ ЖЕЛАНАТА ИНФОРМАЦИЯ.

— Май се излъгах. — Той шеговито захапа долната й устна. — Този приятел работи по-бързо, отколкото очаквах. Ето сведенията, които те интересуват, лейтенант.

Ив смутено се изкашля, сетне с дълбока въздишка заяви:

— Признавам, че си те бива. — Отново въздъхна и добави: — Много си добър.

— Знам. — Рурк използва смущението й и я придърпа на скута си.

— Не се закачай, не виждаш ли, че съм заета?

— Аз също. — Обърна я с гръб към себе си и закачливо я целуна по врата. — Върши си твоята работа, а пък аз ще се позанимавам с теб.

— Не мога да се съсредоточа, когато ме… — Тя изпъна рамене, сподави смеха си и се втренчи в монитора. — Изглежда, че Сарабет е давала почти всичките си пари за наема на апартамента и за дрехи. Престани! — Тя плесна Рурк през ръцете, тъй като сръчните му пръсти вече бяха успели да разкопчаят ризата й.

— Не е необходимо да си облечена, за да проучваш информацията — закачливо изрече той и понечи да съблече ризата й.

— Слушай, приятел, май си забравил за резервното ми оръжие и ако продължаваш да нахалстваш… — Ив внезапно скочи на крака. — Ето го! По дяволите открих точно каквото ми трябваше — връзката между двете жертви.

Рурк примирено въздъхна и реши, че точно сега не ще успее да я прелъсти. Погледна към монитора и попита:

— Какво откри?

— Преди шест седмици е превела три хиляди долара по сметката на агенцията „Лично за вас“. — Обърна се и го погледна, лицето й беше пламнало от възбуда. — Сарабет и Мариана са използвали една и съща агенция за запознанства. Това не е случайно съвпадение. Искам имената на мъжете, които компютърът е избрал за Сарабет — допълни тя, но като видя въпросителния поглед на Рурк, поклати глава. — Не, ще действам по каналния ред. Утре ще отида в агенцията и ще поискам списък на „кандидатите“.

— Можеш да го имаш след няколко минути.

— Но няма да бъде законно. — Ив се постара да запази сериозното си изражение, когато Рурк иронично се усмихна. — Това не ти влиза в работата. Все пак съм ти благодарна за предложението.

— Намери начин да изразиш благодарността си.

Тя отстъпи, застана между бедрата му и го изгледа, сетне се настани в скута му.

— Ще ти позволя да ме любиш… след като направя с теб онова, което желая.

Рурк вплете пръсти в косата й и притегли главата й така, че устните им почти се допряха.

— Съгласен съм.

Ив седеше пред домашния си компютър и подреждаше събраната информация. Бледите лъчи на зимното слънце проникваха през остъклената стена зад нея. Възнамеряваше до обяд да рапортува на командира, но първо трябваше да уточни още няколко подробности.

— Компютър, включи се. Искам всички данни за агенцията за запознанства „Лично за вас“, намираща се на Пето авеню в Ню Йорк.

РАБОТЯ…

„ЛИЧНО ЗА ВАС“ Е ОСНОВАНА ПРЕЗ 2052. СОБСТВЕНОСТ НА РУДИ И ПАЙПЪР ХОФМАН.

— Стоп. Искам потвърждение, че агенцията принадлежи на Руди и Пайпър Хофман.

ПОТВЪРЖДАВАМ. АГЕНЦИЯТА Е СОБСТВЕНОСТ НА РУДИ И ПАЙПЪР ХОФМАН, БЛИЗНАЦИ, ДВАЙСЕТ И ОСЕМ ГОДИШНИ. ЖИВЕЯТ НА ПЕТО АВЕНЮ №500. ДА ПРОДЪЛЖА ЛИ С ПРОУЧВАНЕТО НА АГЕНЦИЯТА?

— Не. Искам пълна информация за собствениците.

ТЪРСЯ…

Докато компютърът извършваше операцията, Ив поръча на автоготвача да й приготви кафе. Още не можеше да повярва, че онези двамата са брат и сестра. Наблюденията й подсказваха, че по-скоро са любовници. Спомни си как се споглеждаха и докосваха и се запита дали между близнаците няма кръвосмесителна сексуална връзка. При тази мисъл почувства, че й се повдига.

С крайчеца на окото си долови някакво движение, след миг Рурк влезе в кабинета й.

— Добро утро. Много си ранобудна.

— Исках да подготвя рапорта си за Уитни. — Взе чашата си от автоготвача и приглади косата си. — Искаш ли кафе?

— Да. — Той усмихнато взе чашата й и не обърна внимание на киселата й гримаса. — Почти през целия ден ще имам заседания.

— Не ми казваш нищо ново — промърмори младата жена и програмира автоготвача да приготви второ кафе.

— Но можеш да се свържеш с мен, ако съм ти необходим.

Тя се готвеше да му отвърне, когато компютърът сигнализира, че е приключил с търсенето на информацията.

— Добре, ще ти се обадя. Трябва да… — Ив изненадано изкрещя, щом Рурк я сграбчи за ризата и я привлече към себе си. — Хей, какво си намислил? Компютър, стоп! — извика и отблъсна съпруга си.