Нора Робъртс - Празник в смъртта

— Харесва ми как ухаеш всяка сутрин — промълви той и се наведе да помирише косата й.

— Използвам най-обикновен сапун.

— Знам.

— Хайде, вземи се в ръце — нареди му тя и мислено го прокле, защото беше накарал сърцето й лудо да бие. — Предстои ми тежък ден — добави и машинално го прегърна.

— На мен също. Липсваш ми, Ив. — Той отмести чашата си и се притисна до съпругата си.

— През последните седмици и двамата бяхме доста заети — промърмори тя и си помисли колко щастлива и спокойна се чувства в прегръдките му. — Невъзможно е да се откажа от разследването на този случай.

— Не съм и очаквал да го сториш. — Рурк потърка страната си в нейната и си каза, че още не може да преодолее ужаса си от онова, което й се беше случило толкова наскоро. — Ще бъда доволен, ако успея да открадна няколко минути от времето ти. — Леко я целуна по устните и добави: — Знаеш, че ме бива по кражбите.

— Как се осмеляваш да ми го напомняш? — Ив се усмихна и обгърна лицето му с длани.

Пийбоди стоеше на прага и се питаше как да постъпи. Прекалено късно бе да отстъпи в коридора, но се страхуваше да влезе в кабинета и да прекъсне двамата влюбени. Те дори не се целуваха, а само стояха прегърнати, ала лицето на Пийбоди пламна и тя със завист си помисли, че едва ли ще намери мъж, който да я обича толкова много.

Изкашля се неловко, за да ги предупреди за появата си.

Рурк отпусна ръце от раменете на Ив и се усмихна на новодошлата.

— Добро утро, Пийбоди. Искаш ли кафе?

— Ами… да. Благодаря… Знаете ли, навън е доста студено.

— Нима? — засмя се Рурк.

— Да. Казват, че температурата щяла да падне още, следобед се очаквала снежна буря.

— Да не работиш в националната метеорологична служба? — поинтересува се Ив и изгледа сътрудничката си. Пийбоди беше поруменяла и машинално опипваше копчетата на униформата си. — Какво се е случило, защо си толкова особена?

— Нищо не се е случило. Благодаря — обърна се Пийбоди към Рурк, който й поднесе кафето.

— Няма защо. А сега ви оставям да работите.

Когато той влезе в съседния кабинет и затвори вратата, Пийбоди въздъхна.

— Сигурно щях да забравя дори името си, ако съпругът ви ме погледне както гледа вас.

— Сигурно затова всички жени припадат по него — иронично отбеляза Ив.

Сътрудничката й я изгледа и промълви:

— Как ли се чувствате, когато сте с него?

— Моля? — Ив смаяно я изгледа, забеляза напрегнатия й поглед и смутено сви рамене. — Не се занимавай с глупости. Предстои ни много работа.

— Мисля, че любовта е най-прекрасното чувство — упорито продължи сътрудничката й. — Та нали и двете нещастни жени са искали да бъдат обичани…

Ив понечи да я прекъсне, но погледна към вратата между двата кабинета и забеляза, че Рурк не я е заключил.

— Едва ли можеш да си представиш какво означава истинската любов — промълви тя и остана учудена от собствените си думи. — Тя променя целия ти живот. Може би никога няма да бъдеш същата, може би дълбоко в душата си ще се страхуваш какво ще се случи, ако… ала любимият винаги ще бъде до теб… Трябва само да протегнеш ръка и той ще бъде там… — Внезапно се почувства неловко и побърза да пъхне ръце в джобовете си. — Нима можеш да откриеш любовта, ако въведеш определени данни в компютъра и той определи най-подходящия за теб партньор? Не съм сигурна. Но двете мъртви жени са си мислели, че си струва да опитат. Седни до мен, Пийбоди, да се залавяме за работа.

— Слушам, лейтенант.

— Ще проучим най-подробно Джереми Вандоурън. Интуицията ми подсказва, че е невинен, но трябва да потвърдим или да отхвърлим предположенията ми. Щом получим пълна информация за петимата мъже, определени като най-подходящи за Холи, отново ще посетим агенцията.

— Детектив Макнаб се явява по ваша заповед — дочу се мъжки глас.

Ив вдигна поглед и видя как младежът се приближава към бюрото й с характерната си ленива походка. Красивото му лице беше озарено от сияйна усмивка. Беше издокаран с аленочервена туника и тъмнозелен гащеризон, дългата му златиста коса беше привързана с панделка на червени и зелени райета.

Ив почувства как сътрудничката й се вцепени и едва успя да сподави въздишката си.

— Как си, Макнаб?

— Отлично, лейтенант. Здравей, Пийбоди. — Той й намигна и приседна на ръба на бюрото. — Капитан Фийни ми каза, че ще имате нужда от помощта ми при залавяне на този Дядо Коледа. И ето ме на вашите услуги. Да ви се намира нещо за хапване?

— Провери менюто в автоготвача.