Нора Робъртс - Празник в смъртта

— Супер. Сътрудничеството с вас, лейтенант, има своите предимства. — Той отново намигна на Пийбоди и отиде да си поръча богата закуска.

— Явно сте решила да използвате този тъпак. Не е ли възможно да си работи в отдела? — прошепна Пийбоди.

— Не. Не разбра ли, че главната цел в живота ми е да те дразня? Слушай, Макнаб — обърна се тя към младежа, — щом вече си тук, заеми се с издирване на информацията. Ние със сътрудничката ми имаме други задачи.

— Само ми дайте нарежданията си. — Той отхапа огромно парче от пая с боровинки. — Веднага ще ги изпълня.

— Ще те изчакам да закусиш — престорено учтиво заяви Ив. — Искам информация за мъжете от файла „Холи“… интересуват ме всички данни.

— Снощи проверих бившия съпруг — отвърна с пълна уста младежът. — Засега не съм открил пролука в алибито му.

— Браво. — Ив се възхищаваше от експедитивността му, но реши да не го хвали, за да не предизвика гнева на сътрудничката си. — Ще ти изпратя нов списък. Провери всички, които са включени в него, сетне сравни двата списъка. Проявявам особен интерес към близнаците Хофман. Дръж ме в течение за всичко, което откриеш. И още нещо. — Тя откри в компютъра файла с веществените доказателства и направи разпечатка на снимката на брошката. — Искам да знам кой я е изработил, колко екземпляра са направени, в кой магазин са били изложени, колко броя са продадени и на кого. Съпостави получената информация със сведенията за шнолата, която намерихме в косата на Мариана Холи. Запомни ли всичко, Макнаб?

— Естествено. — Младежът набързо преглътна залъка си и докосна челото си. — Мозъкът ми е като компютър.

— Ако откриеш човек, който фигурира в списъците на брачната агенция и е купил шнолата или брошката, тържествено ти обещавам, че до края на живота си ще закусваш топли кифлички.

— Сега вече имам стимул за работа — шеговито обяви младежът. — Изгарям от нетърпение да започна.

— Да тръгваме, Пийбоди. — Ив стана и взе чантата си. — Предупреждавам те да не безпокоиш Рурк, Макнаб.

— Изглеждаш шеметно, сладурче — извика той след Пийбоди. Тя спря на прага, обърна се, гневно го изгледа и затръшна вратата, което му достави още по-голямо удоволствие.

— В компютърния отдел работят толкова способни детективи — промърмори по-младата жена, докато слизаха по стълбата. — Как се случи така, че ни пробутаха единственият дебил?

— Такъв ни бил късметът — философски заяви Ив, грабна якето си от перилото и го облече, докато вървеше към вратата. — Майчице, какъв студ!

— Няма да е зле да носите по-топла дреха, лейтенант.

— Свикнала съм с якето си. — Все пак тя побърза да влезе в колата и да включи отоплението.

— Обичам този автомобил! — възкликна сътрудничката й, когато се настани до нея. — Всичките му системи работят.

— Така е. Но за разлика от предишния е доста… безличен. — Все пак Ив не можа да скрие удоволствието си, когато видеотелефонът на автомобила сигнализира, че някой иска да се свърже с нея. — Провери кой ме търси, но не включвай видеото — обърна се тя към Пийбоди.

— Далас, къде си, по дяволите? — Привлекателното, изкривено от гняв лице на прочутата телевизионна репортерка Надин Фарст изплува на екрана. — Потърсих те в дома ти, но разбрах, че съм те изпуснала. Съмърсет каза, че си потеглила с колата. Дявол да го вземе, обади се!

— Как не! — промълви Ив.

— Видеотелефоните в онези таратайки, които карат полицаите, никога не работят — изрече като на себе си Надин.

Пийбоди и Ив усмихнато се спогледаха, докато репортерката продължи да роптае.

— Навярно е научила за убийствата — предположи Пийбоди.

— Сигурно. Сега ще ме притисне да й дам информация, която ще използва за утринните новини, после ще поиска да ме интервюира за обедното предаване.

— Далас, необходими са ми повече сведения за убитите жени. Има ли връзка между двата случая? Хайде, Далас, помогни на приятелката си. Искам да повиша рейтинга на утринното си предаване.

— Предварително знаех какво ще ми поиска — доволно заяви Ив, докато умело шофираше по оживените улици.

— Обади се, моля те. Искам да ми дадеш интервю, а времето ми изтича…

— Много ми е мъчно за теб. — Ив се прозина, когато репортерката прекъсна връзката.

— Харесвам я — обади се Пийбоди.

— Аз също. Почтена е и е добра професионалистка. Но това не означава, че ще си губя времето, за да повиша рейтинга на предаването й. Ако в продължение на няколко дни я избягвам, тя ще започне свое разследване. Да видим дали този път тя ще ни помогне.