Нора Робъртс - Синя далия

Но с усмивка, бавна и нежна като очите й, тя прошепна:

— Защо не ти помогна с това?

Разкопча дънките му и дръпна ципа надолу. Пръстите й го обхванаха като примка от кадифе. Усещаше цялото си тяло напрегнато, а ума и сърцето си — безсилни.

Тя се надигна и устните й се плъзнаха по голите му гърди, а зъбите й оставиха гореща диря, граничеща с болка.

След миг бе върху него, готова да го завладее и унищожи.

До слуха й достигаха птичи песни и шумоленето на вятъра, а до ноздрите й — мирис на трева и влажна плът. И на хелиотроп от сандъчетата, които бе поляла. Усещаше мускулите му като обтегнати въжета, широките му рамене и изненадващо топлите му чупливи коси.

Когато погледна надолу, разбра, че е потънал в забрава.

С наведена назад глава, ритмично раздвижи ханш и се понесе натам, където се намираше той.

Лежеше неподвижна върху него, влажна гола и замаяна. С част от ума си осъзнаваше, че ръцете му са обвити около тялото й, сякаш двамата са оцелели след корабокрушение.

Отпусна глава на гърдите му. Взаимно се бяха довели до пълно изтощение. Току-що се бе любила с мъж на двора посред бял ден.

— Това е лудост — промълви тя, но не събра достатъчно сили да се раздвижи. — А ако беше дошъл някой?

— Който идва без покана, трябва да носи почерпка.

Гласът му прозвуча лениво, в контраст със силата, с която я притискаха ръцете му. Повдигна глава и го погледна. Очите му бяха затворени.

— Доволен ли си от моята почерпка?

Крайчецът на устните му трепна.

— Мисля, че беше превъзходна.

— Чувствам се като на шестнадесет. По дяволите, дори на шестнадесет никога не съм го правила така. Искам да възвърна здравия си разум. Искам дрехите си.

— Почакай.

Отмести я встрани и се изправи.

„Очевидно — помисли си тя — без смущение се разхожда из двора си гол, както майка го е родила“.

— Дойдох да поговоря с теб, Лоугън. Сериозно.

— Дойде да ми се караш — поправи я той. — Сериозно. Доста добре се справи.

— Не бях свършила. — Леко се завъртя и посегна към ластика си за коса. — Но ще продължа веднага щом се облека и…

Изпищя, сякаш някой беше опрял кухненски нож до гърлото й.

После се задави от водата, която безмилостно струеше от маркуча към зяпналата й уста.

— Реших, че и двамата имаме нужда от малко охлаждане.

Просто не беше в неин стил, дори при тези обстоятелства, да побегне гола по тревата. Вместо това се преви одве притисна колене към гърдите си, обви ръце около тях и го обсипа с най-цветистите ругатни, които й хрумнаха.

Той се смя от сърце, докато имаше чувството, че ребрата му ще се спукат.

— Откъде възпитано момиче като теб е научило подобни думи? Как да целувам уста, способна да ги изрече? — Срещна изпепеляващия й поглед, докато държеше маркуча над главата си и вземаше импровизиран душ. — Страхотно е. Искаш ли бира?

— Не. Не искам бира, по дяволите! Искам кърпа. Глупав откачалник, намокри дрехите ми!

— Ще ги пъхнем в сушилнята. — Пусна маркуча и ги събра. — Ела вътре. Ще ти дам кърпа.

Когато тръгна към къщата, все още безгрижен и гол, Стела нямаше друг избор, освен да го последва.

— Имаш ли халат? — попита тя заядливо.

— За какво ми е? Почакай, Червенокоске.

Остави я, мокра и разтреперана, да го чака в кухнята. Върна се след няколко минути, обул овехтяло долнище на анцуг, с две големи хавлиени кърпи в ръце.

— Трябва да свършат работа. Ще изсуша тези дрехи.

Грабна ги и влезе с тях в някаква стая. „Перално помещение“, помисли си тя, докато се загръщаше с едната кърпа. С другата подсуши косите си, които навярно изглеждаха, меко казано, ужасно, и чу включването на сушилнята.

— А искаш ли вино? — попита той, когато отново влезе при нея. — Кафе или нещо друго?

— Настоявам да ме изслушаш…

— Червенокоске, кълна се, че вече те слушах по-дълго отколкото която и да е друга жена през целия ми живот. Дяволски трудно ми е да проумея защо ми се струва, че се влюбвам в теб.

— Не обичам да ме… Моля?

— Първо ме привлякоха косите ти. — Лоугън извади бира от хладилника. — Но не беше нищо повече от влечение. После гласът ти. — Отвори бутилката и отпи голяма глътка. — Все още просто странен интерес от моя страна. Навързани са цял куп незначителни неща, както и доста важни. Не зная какво става с мен, но всеки път, когато съм с теб, се чувствам по-близо до ръба.

— Аз… Мислиш… че се влюбваш в мен и начинът да ми го покажеш е, като ме стовариш на земята и правиш секс с мен като ненаситен маниак, а после ме окъпеш с маркуча?