Нора Робъртс - Синя далия

Докато влачеше чувал с тор към брега на езерото, Лоугън осъзна, че досега не е вярвал в легендите за призрака. Беше ги приемал като поредната интересна история, свързана със стара къща. Говореше се, че в старите къщи витаят духове, защото хората от Юга обичаха интересните истории. Гледаше на тях като на част от местната култура и може би на нещо, което би се случило на другиго, особено ако е малко пийнал и податлив на въздействието на атмосферата.

Но той не беше нито пиян, нито наивен, а усети леденостудения й дъх, яростта и силата й. Беше се опитала да го изплаши и накара да стои далеч от онези деца и майка им.

Затова искаше с готовност да помогне за разкриване самоличността на онази, която бродеше из коридорите на къщата. Но част от него се питаше дали тя няма право. Дали наистина не е по-добре да стои настрана?

Телефонът на колана му звънна. Вече приключваше работата си и вместо да изчака да спре, свали калните си ръкавици и отговори.

— Кътридж.

— Лоугън, обажда се Стела.

Внезапното ускоряване на пулса му го накара да изпита гняв към себе си.

— Да, скапаните формуляри са в пикапа ми.

— Кои формуляри?

— За които ти е хрумнало да мърмориш.

— Не те търся, за да мърморя.

Тонът й звучеше хладно и делово, което само накара сърцето му да бие по-учестено и още повече го вбеси.

— Е, нямам време и за празни приказки. В момента съм на обект.

— Надявам се да вместиш в графика си една консултация. Имам клиентка, която иска да й дадеш съвет на място. Тук е и ако ми кажеш какви са плановете ти за деня, ще ти уредя среща с нея.

— Къде?

Продиктува му адреса, който се намираше на около двадесет минути път. Погледна как върви работата на екипа му и прецени кога ще свършат.

— В два часа.

— Добре. Ще я уведомя. Казва се Марша Фийлдс. Искаш ли още информация?

— Не.

— Добре.

Чу отчетливото щракване в слушалката и се ядоса, че не е успял да затвори пръв.

Вечерта Лоугън потегли изтощен, плувнал в пот и в по-добро настроение към дома си. Обикновено тежката физическа работа му се отразяваше страхотно, а през този ден бе свършил доста. Отначало навън беше задушно, а после се бе разразила кратка пролетна буря. Когато Дъждът бе заплющял най-силно, с работниците му бяха прекъснали за обедна почивка и бяха хапнали студени сандвичи и пийнали подсладен чай в горещата кабина на пикапа, докато струите се стичаха по стъклата.

Работата, която можеше да свърши за Фийлдс, предлагаше много възможности. Жената, чиято дума се слушаше в онази къща, имаше ясни идеи. Повечето от тях му допадаха и нямаше търпение да ги нахвърля върху хартия, да ги развие и доизглади.

Когато се беше оказало, че братовчедка на Марша по майчина линия е негова втора братовчедка по бащина, консултацията се бе проточила по-дълго от необходимото и бе преминала в шеговит разговор. Не беше излишен, защото тя можеше да привлече доста други клиенти.

Взе последния завой към дома си, спокоен и доволен, но настроението му помръкна, когато видя колата на Стела, паркирана зад неговата.

Не искаше да се вижда с нея сега. Кроеше други планове, а тя просто щеше да ги провали. Възнамеряваше да вземе душ, да пийне бира и тихо да пусне канала ESPN за фон, докато вечеря и работи върху проекта си на масата в кухнята.

В сценария му просто нямаше място за жена.

Паркира с ясното намерение да я отпрати. Нямаше я нито в колата, нито на площадката. Запита се дали, след като беше легнала с него, жена като нея можеше да влиза в къщата му в негово отсъствие. Каза си, че никоя няма право, дори Стела, но чу шуртенето на маркуча за полива в градината си.

С ръце в джобовете, тръгна по пътеката встрани от къщата.

Тя стоеше на верандата, с еластичен сив панталон, чиито крачоли достигаха малко над глезените й, и широка синя риза. Огненочервените й къдрици бяха вързани отзад на бухнала конска опашка, която поради необясними причини му се стори адски секси. Слънцето бе пробило през облаците и очите и бяха скрити зад очила със сивкави стъкла.

Изглеждаше чудесно в това семпло облекло и внимаваше да не намокри сивите си еспадрили.

— Днес валя — извика той.

Стела продължи да полива сандъчетата му.

— Не беше достатъчно.

Приключи и спря струята, но остана с маркуча в ръка, когато се обърна с лице към него.

— Зная, че имаш собствен стил и настроения, и това си е твоя работа. Но нямаш право да ми говориш, както днес. Няма да търпя да се държиш с мен като с празноглавка, която звъни на гаджето си в работно време, за да се глези, или досадна бизнес партньорка, която те прекъсва, за да те тормози за подробности. Не съм нито едно от двете.