Нора Робъртс - Синя далия

Роз се засмя, приближи се и го целуна по бузата.

— Само защото съм луд по теб.

Стела застана на прага и когато видя Лоугън да хваща ръката на Роз, си помисли: „По дяволите“.

Беше разменила остри реплики и обидни думи с любовника на шефката си, а после й се бе оплакала от него.

Със свит на топка стомах, побутна синовете си напред. Влезе след тях, приветливо усмихната.

— Дано не сме закъснели — весело каза тя. — Имахме малка криза, свързана с домашните. Здравейте, господин Кътридж. Бих искала да ви запозная с момчетата си. Това е Гевин, а това — Люк.

— Как я карате?

Изглеждаха нормални деца, а не издокарани глезльовци, каквито очакваше да са отрочетата на жена като Стела.

— Клати ми се едно зъбче — похвали се Люк.

— Така ли? Да погледнем. — Лоугън остави бирата си и внимателно се вгледа в зъбчето, което Люк побутваше с език. — Супер. Знаеш ли, в кутията с инструментите си имам клещи. Едно дръпване — и ще го извадим.

Когато чу тих вик на ужас зад гърба си, Лоугън се обърна и леко се усмихна на Стела.

— Господин Кътридж се шегува — каза тя на заинтригувания Люк. — Зъбчето ти ще падне, когато е готово.

— Ще дойде Феята на зъбчетата и ще получа един долар.

Лоугън присви устни.

— Долар, а? Добра сделка.

— Ще потече кръв, но не ме е страх.

— Госпожице Роз? Може ли да отидем при Дейвид в кухнята? — Гевин погледна към майка си. — Мама каза да попитаме вас.

— Разбира се. Вървете.

— И никакви бонбони — извика Стела след тях, когато се втурнаха към вратата.

— Лоугън, защо не налееш на Стела чаша вино?

— Сама ще си налея. Не ставай — каза тя.

Сега не изглеждаше като нагъл откачалник. Беше се измил и облякъл чисти дрехи и тя разбра от какво е била привлечена Роз. Явно беше от жените, които си падат по свръхмъжествения тип.

— Нали каза, че и Харпър ще дойде? — попита Стела.

— Ще се появи всеки момент. — Роз повдигна чашата си. — Да видим дали е възможно да прекараме добре всички заедно. Нека първо изясним деловите въпроси, за да може после да хапнем, без да вредим на храносмилането си. Стела отговаря за продажбите, продукцията и ежедневните организационни задължения. Двете с нея, поне засега, ще делим отговорността за личния състав, а аз и Харпър ще ръководим разсаждането.

Отпи глътка бира и изчака, въпреки че знаеше силата си и не очакваше прекъсване.

— Лоугън е началникът по проектирането и оформянето на зелени площи в имението и извън него. Като такъв, той има предимство при избора на стока и право да отделя част от нея за специални заявки, да урежда размени и закупуване или наемане на необходимото оборудване, материали или фотографи за мострени снимки. Промените, които Стела вече е извършила или предложила и са били одобрени от мен, ще останат или ще бъдат осъществени. Освен в случай че реша, че не са сполучливи. Или просто не ми харесат. Ясно ли е?

— Съвършено — хладно отвърна Стела.

Лоугън сви рамене.

— Това означава, че ще си сътрудничите взаимно, ще правите каквото е необходимо, така че всеки от вас да работи спокойно в сектора, за който отговаря. Изградих „В градината“ от нулата и мога да го ръководя сама, ако желая. Но предпочитам да разчитам на вас двамата и на Харпър да носите отговорностите, които са ви възложени. Карайте се колкото искате. Кавгите не ме плашат. Стига работата да върви.

Роз допи бирата си.

— Въпроси, коментари? — След секунда мълчание стана. — Е, добре тогава. Да ядем.

В крайна сметка вечерта се оказа приятна. Никое от децата не хвърли храна на пода и не издаде неприлични звуци на отвращение. Това винаги бе плюс според правилника на Стела. Разговорите бяха учтиви, дори забавни, особено когато момчетата чуха първото име на Лоугън — името, което бе използвал Улвърин от „Екс Мен“.

Изведнъж започнаха да гледат на него като на герой, а и се оказа, че той споделя слабостта на Гевин към комиксите.

Фактът, че на Лоугън явно му бе по-интересно да разговаря със синовете й, отколкото с нея, бе още един плюс.

— Ако Хълк и Спайдърмен влязат в схватка, мисля, че Спайдърмен ще победи.

Лоугън кимна, докато си отрязваше парче сочен бифтек.

— Защото Спайдърмен е по-бърз и по-пъргав. Но ако Хълк го хване, със Спайди е свършено.

Гевин взе картоф и го повдигна на вилицата си като набита на кол глава.

— Ако е под въздействието на зъл гений като…

— Може би мистър Хайд.

— Да! Мистър Хайд. Тогава Хълк ще бъде изпратен да преследва Спайдърмен. И все пак, мисля, Спайди ще победи.