Нора Робъртс - Синя далия

— Слушай. Не можеш да отмъкваш стока, когато пожелаеш.

— Обсъди това с Роз. Тя е шефът. Или по-добре повикай полицията.

Запали и когато тя се отдръпна, залитайки, потегли на задна скорост. Остави я вцепенена и загледана след него.

С поруменели от гняв страни, Стела тръгна обратно към сградата. „Заслужава го — помисли си тя. — Заслужава да се обадя в полицията“. Рязко вдигна глава, очите й засвяткаха и в този миг Роз отвори вратата.

— Това пикапът на Лоугън ли беше?

— Работи ли с клиенти?

— Разбира се. Защо?

— Имаш късмет, че досега не са те съдили. Нахълтва вътре и започва да мърмори: „Мрън-мрън-мрън“ — ядосано сподели Стела, когато мина покрай Роз и влезе. — Не харесвал това, не одобрявал онова. Като че ли нищо на света не му харесва. После си тръгва с цял товар дръвчета и храсти.

Роз замислено потърка ухото си.

— Понякога има странни настроения.

— Настроения? Видях едно от тях и никак не ми хареса.

Стела свали забрадката си и я метна върху бюрото.

— Здравата те е ядосал, а?

— Бясна съм. Опитвам се да върша работата, за която си ме назначила, Роз.

— Знам. Мисля, че досега не съм правила забележки и коментари, които биха могли да се нарекат „мрън-мрън-мрън“.

Стела я погледна ужасено.

— Не! Разбира се, че не. Не исках да… Господи!

— В момента сме в период на приспособяване. Някои няма да свикнат толкова лесно, колкото други. Харесвам повечето ти идеи, а съм готова да дам шанс и на останалите. Лоугън е свикнал да работи по свой начин и досега не съм имала нищо против. Резултатът е добър за нас.

— Отмъкна стока. Как да водя списък на това, което имаме в наличност, ако не зная какво е взел или за какво? Нуждая се от документация, Роз.

— Предполагам, че е натоварил дръвчетата, които бе набелязал за своя лична употреба. Ако е избрал и други, ще ми каже. Не си свикнала с този начин на действие — продължи тя, преди Стела да каже нещо. — Ще поговоря с него, Стела, но навярно ще трябва и ти да приемеш някои неща. Вече не си в Мичиган. Оставям те да продължиш работата си тук.

А тя щеше да се върне при растенията си. Обикновено й създаваха далеч по-малко проблеми, отколкото хората.

— Роз? Знам, че понякога съм досадна, но наистина искам да ти помогна да развиеш бизнеса си.

— Вече разбрах и двете неща.

Когато остана сама, Стела се цупи около минута, а след това отново взе кофата си и се качи на стълбата. Непредвидената среща бе объркала плановете й.

— Тази жена не ми харесва. — Лоугън седеше в приемната на Роз с чаша бира в едната ръка, а другата гневно бе свил в юмрук. — Самодоволна сухарка, която се прави на шефка и крещи. — Когато видя Роз да повдига вежди сви рамене. — Е, добре, досега не ми е крещяла, но няма да взема обратно и другите си думи.

— Аз я харесвам. Кипи от енергия и ентусиазъм. Освен това се нуждая от човек, който да се грижи за подробностите, Лоугън. Вече съм на ръба на силите си. Просто моля и двама ви да се опитате да направите компромиси.

— Не мисля, че тя е готова на компромиси. Всичко при нея е крайност. Нямам доверие на жени, които са по крайностите.

— Имаш доверие на мен.

Лоугън замислено сведе поглед към бирата си. Това бе истина. Ако нямаше доверие на Роз, не би дошъл да работи за нея, колкото и пари и допълнителни придобивки да бе размахала пред лицето му.

— Ще ни кара да попълваме формуляри в по три екземпляра и да документираме всеки сантиметър изрезка, когато оформяме храстите.

— Едва ли ще се стигне чак дотам.

Роз нехайно опря крака на ръба на масичката и отпи от своята бира.

— Щом си решила да назначиш управител, Роз, защо не намери някой местен, който има представа как се работи тук?

— Защото не исках местен. Исках точно нея. Когато слезе, ще пийнем като цивилизовани хора, а после ще вечеряме като цивилизовани хора. За мен няма значение дали вие двамата се харесвате. Трябва само да свикнете да работите заедно.

— Ти си шефът.

— Това е факт. — Роз приятелски го потупа по бедрото. — И Харпър ще дойде. Едва успях да го придумам.

Лоугън остана замислен още няколко секунди.

— Значи истински я харесваш?

— Да. Освен това ми липсваше женска компания. На жена, която не е досадна и глупава, разбира се. Тя не е нито едното от двете. Имала е тежка участ, Лоугън, загубила е съпруга си много млада. Зная какво е. Но нещастието не я е пречупило и направило слаба. Затова — да харесвам я.

— Тогава ще я търпя, но само заради теб.

— Така те искам.