Нора Робъртс - Синя далия

— Реших, че колкото и кукли да получава едно момиченце, никога няма да са твърде много.

Лоугън се обърна, когато двойната врата на терасата се отвори. Паркър се втурна навън и двете момчета бързо го последваха с викове.

„И те някога са били толкова мънички — осъзна той и потръпна при тази мисъл. — Тях също са ги държали на ръце, безпомощни като риби на сухо“.

Хлапетата започнаха да тичат в кръг около него, опиянени от свободата си.

— Видяхме камиона ти — заяви Гевин. — Отново ли ще работим с теб?

— Приключих за днес. — И двете лица помръкнаха с комични гримаси и приятната тръпка, която предизвика това у него, го накара да промени плановете си за уикенда. — Но утре трябва да построя една беседка в двора си и са ми нужни двама съботни роби.

— Ние ще бъдем робите. — Люк го задърпа за крачола. — Знам какво е беседка. Онова нещо, обрасло с растения.

— Е, значи ставате. Намерих си двама роби експерти. Да видим какво ще каже майка ви.

— Ще се съгласи. Тя трябва да работи, защото Хейли е в бебешки отпуск.

— В майчинство — обясни Хейли.

— Ясно.

— Може ли да я видя? — Люк отново го дръпна.

— Разбира се. — Лоугън приклекна с бебето в ръце. — Много е мъничка, нали?

— Все още не може да прави нищо. — Гевин замислено смръщи вежди и леко докосна бузката на Лили с пръст. — Само плаче и спи.

Люк доближи устни до ухото на Лоугън.

— Хейли я храни — заговорнически прошепна той — с мляко, което излиза от цицките й.

С удивително сериозно изражение Лоугън кимна.

— Чувал съм това някъде. Малко е трудно за вярване.

— Истина е. Затова ги имат. Момичетата. На момчетата не им порастват цицки, защото те не могат да правят мляко, колкото и да пият.

— Аха. Това е обяснението.

— Дебелакът господин Келсо има цицки — каза Гевин и брат му избухна в неудържим смях.

Стела застана на прага и видя Лоугън с бебето в ръце и момчетата от двете му страни. И тримата бяха ухилени до уши. Слънчевите лъчи проникваха между червеникавите листа на клена и хвърляха трептящи светлосенки върху плочките. Лилиите бяха разцъфнали в пищни цветове и екзотични форми. Долови уханието им, както и това на ранни рози, прясно окосена трева и върбинка.

Чу птичи песни, смеха и шепота на синовете си и нежния звън на камбанките, които висяха от един клон на дървото.

Първата й реакция, когато спря, сякаш преминала през невидима рамка и влязла в картина, бе да възкликне: „Ах“.

Навярно го изрече на глас, защото Лоугън извърна глава към нея. Очите им се срещнаха и глуповатата му усмивка стана топла и нежна.

Изглеждаше като великан, приклекнал там, толкова едър и суров, с мъничкото бебе в ръце, толкова мъжествен, между скъпоценните й момчета.

И толкова… зашеметяващ. Силен мъж със стегнати мускули и загар.

Повече му подхождаше да броди по каменисти горски пътеки, отколкото да стои сред тази изящна градина, изпълнена с нежни ухания, със спящо в ръцете му бебе.

Изправи се и тръгна към нея.

— Твой ред е.

— О! — Стела протегна ръце към Лили. — Ела тук, малка красавице. Ето те. — Докосна веждата й с устни и потърка нос в нея. — Как е днес? — попита тя Хейли.

— Чудесно. Виж, Стела. Виж какво й донесе Лоугън.

„Да, женска реакция“, помисли си Лоугън, когато Стела издаде почти същия звук като Хейли преди малко, щом видя куклата.

— Прекрасна е, нали?

— Чуй това.

Хейли отмести шапчицата и песента отново зазвуча.

— Мамо, мамо! — Люк остави Лоугън на мира и задърпа майка си.

— Почакай, скъпи.

Докато възрастните се радваха на куклата и Лили, Люк въртеше очи и нервно тъпчеше на място.

— Мисля, че ние двете трябва да подремнем. — Хейли отново сложи бебето в чантата и я повдигна с една ръка, а в другата взе куклата. — Отново благодаря, Лоугън. Много мило от твоя страна.

— Радвам се че ти харесва. Грижи се добре за нея.

— Куклите са тъпи — заяви Гевин, но поне учтиво изчака докато Хейли влезе в къщата.

— Така ли? — Стела перна козирката на шапката му. — А онези човечета по всички рафтове в стаята и на бюрото ти?

— Те не са кукли, а екшън герои — Погледна я ужасено, както само осемгодишно момче може. — Стига мамо!

— Признавам грешката си.

— Искаме да бъдем съботни роби и да построим беседка. — Люк задърпа ръката й, за да привлече вниманието й. — Може ли?

— Съботни роби?

— Утре ще строя беседка — обясни Лоугън. — Малко помощ няма да е излишна. Намерих тези двама доброволци. Чух, че са съгласни да работят за сандвичи със сирене и пепси.