Нора Робъртс - Синя далия

— Е, мислех да ги взема да поработят с мен.

— Беседка, мамо. — Люк я гледаше умоляващо, сякаш е получил шанс да участва в построяването на космическа совалка, с която после ще лети до Плутон. — Никога, никога досега не съм строил беседка.

— Е…

— Какво ще кажеш да си поделим времето? — предложи Лоугън. — Сутринта ще са при теб, а аз ще намина да ги взема около обяд.

Стела почувства свиване в стомаха. Това изглеждаше разумно решение. Сякаш бяха родители, семейство. През бученето в ушите й до съзнанието й достигаха гласовете на синовете й, които горещо я умоляваха.

— Добре — едва успя да промълви тя. — Щом си толкова сигурен, че няма да ти пречат.

Лоугън вдигна глава при тези думи, изречени с хладен, сериозен тон.

— Ако се опитат, просто ще ги изритам. Както сега. Момчета, защо не отидете да видите какво е намислило онова куче, за да поговоря насаме с майка ви?

Гевин направи сърдита физиономия.

— Да вървим, Люк. Сигурно ще я целуне.

— Това момче чете мислите ми — каза Лоугън. Допря брадичката й, докосна устните й със своите и погледите им се срещнаха. — Здравей, Стела.

— Здравей, Лоугън.

— Ще ми кажеш ли какво става в главата ти, или трябва сам да се досетя?

— Много неща. Но нищо съществено.

— Когато излезе, изглеждаше като ударена със сатър.

— „Сатър“. Не е дума, която човек чува всеки ден.

— Какво ще кажеш да се поразходим?

— Добре.

— Искаш ли да узнаеш защо наминах този следобед?

— За да донесеш подарък на Лили.

Тя тръгна с него по една от пътеките. Чуваше момчетата и кучето, а след малко и ударите на бейзболната бухалка на Люк. Нямаше причина да се безпокои за тях, поне засега.

— Да, както и за да се самопоканя на вечеря у Роз, което по заобиколен път означава вечеря с теб. Не се и надявам да мога да те отведа далеч от бебето в скоро време.

Стела не можа да сдържи усмивката си.

— Явно някой чете и моите мисли. Толкова е забавно в къщата да има бебе. Ако успея да я открадна от Хейли за час и да спечеля състезанието с Роз, бих си поиграла с нея като с… кукла. Всички тези прекрасни малки дрешки. Не съм имала момиченце и не предполагах какво забавление могат да бъдат бебешките роклички.

— Когато те попитах дали появата на Лили те кара да се замислиш за трето, ти изпадна в паника.

— Не съм изпаднала в паника.

— Тогава, да кажем, че се стегна. Защо?

— Не е необичайно жена на моите години, с две поотраснали деца, да се стегне при намек за още едно бебе.

— Аха. Отново се стегна, когато казах, че искам момчетата да дойдат при мен утре.

— Не, просто вече имах планове…

— Няма смисъл да ме заблуждаваш, Червенокоске.

— Нещата се развиват твърде бързо, и то в посока, която не бях предвидила.

— Щом държиш да планираш всичко на този свят, навярно трябва да ти начертая карта, по дяволите.

— Мога да я начертая и сама. И няма смисъл да избухваш. Ти ме попита. — Стела се спря до висока конструкция, покрита с пасифлора. — Мислех, че на юг животът тече бавно.

— Когато те видях за първи път, ти ме вбеси.

— Много благодаря.

— Трябваше да се досетя какво ще последва — продължи той. Почувствах го като сърбеж между плещите. На място, което, колкото и да се мъчиш, не можеш да достигнеш, за да се почешеш. И на мен ми се иска нещата да се развиваха по-бавно. Общо взето не виждам смисъл да прибързвам в каквото и да било. Но знаеш ли, Стела, човек не може да планира кога ще се влюби. А аз се влюбих в теб.

— Лоугън!

— Очевидно е, че това те изпълва със страх. Мисля, че възможните причини са две. Или нямаш чувства към мен и се боиш, че ще ме нараниш, или изпитваш дълбоки чувства, които те плашат. — Откъсна един цвят с бели венчелистчета и дълги сини тичинки и го закрепи между виещите й се къдрици. Нехаен романтичен жест, в контраст с раздразнението в тона му. — Повече ми допада втората не само защото е в мой интерес, а заради това, което се случва и с двама ни, когато те целуна.

— Между нас има привличане. Химия.

— Знам каква е разликата. — Обхвана раменете й и задържа ръцете си върху тях. — Ти също, защото и двамата вече сме го преживели. Били сме влюбени, така че и двамата знаем.

— Мисля, че си прав. Донякъде затова ми се струва, че отношенията ни напредват твърде бързо. — Стела обхвана китките му и почувства силата и непоколебимата му воля. — Познавах Кевин цяла година, преди връзката ни да стане сериозна, и още една, докато започнем да говорим за бъдеше.

— Аз прекарах почти толкова време с Рей. Но ето ни сега, Стела. Ти си преживяла трагедия, а аз — раздяла поради стечение на обстоятелствата. Знаем, че за нищо няма гаранции, независимо колко дълго и старателно човек е кроил планове.