Нора Робъртс - Синя далия

— Усмихнете се! — Дейвид щракна още една снимка — На какво име се спря?

— Избрах го, докато напъвах. Ще се казва Лили защото, докато я раждах, виждах лилии и усещах аромата им. Ще бъде Лили Роуз Стар. Роуз от Розалинд и Стар от Стела 3 3 Star (англ.) и stella (лат; итал.) — звезда. — Б.пр. .

Изтощена и развълнувана, Стела влезе в къщата. Въпреки че часът за лягане отдавна беше минал, очакваше момчетата й да дотичат, но вместо тях я посрещна Паркър и тя трябваше да изтърпи изблика му на радост. Взе го на ръце и го целуна по носа, когато се опита да оближе лицето й.

— Знаеш ли какво, малък космат приятелю? Днес ни се роди бебе. Първото ни момиченце.

Прибра косите си назад и изведнъж се почувства виновна. Роз беше тръгнала от болницата преди нея и навярно стоеше горе, заета да укротява момчетата.

Когато се отправи към стълбите, във фоайето влезе Лоугън.

— Голям ден.

— Най-големият — съгласи се тя. Не очакваше той да е тук и осъзна, че докато бе помагала на родилката, целият й грим се бе размазал от пот. Освен това едва ли ухаеше свежо. — Много ти благодаря, че се погрижи за момчетата.

— Няма проблем. Изкопаха две страхотни дупки. Но дрехите им са толкова мръсни, че ще поискаш да ги изгориш.

— Имат достатъчно. Роз при тях ли е?

— Не. В кухнята е. Дейвид се зае да скалъпи нещо набързо и дочух слух за шампанско.

— Още шампанско? В болницата едва не се удавихме. Най-добре е да отида да строя войниците.

— Вече се отдадоха на заслужена почивка. Още преди девет. Копането на дупки с изтощителна работа.

— О! — Зная, че обеща да ги докараш, когато се обадих да ти кажа за бебето, но не очаквах да ги сложиш да си легнат.

— Бяха капнали. Взехме хубав душ по мъжки, пъхнаха се под завивките и заспаха за по-малко от пет секунди.

— Толкова съм ти задължена.

— Можеш да ми се отплатиш.

Приближи се, плъзна ръце около нея и я целуна така че вече замаяната й глава сякаш подскочи от раменете й.

— Уморена ли си? — попита той.

— Да. Но това е най-приятната умора на света.

Пръстите му затанцуваха из косите й, а другата му ръка остана обвита около талията й.

— Как са новото хлапе в квартала и майка му?

— Чувстват се страхотно. Хейли е истинско чудо. Не прояви слабост нито за миг през седемте часа родилни мъки. Бебето подрани с около две седмици, но премина изпитанието като шампионка. Само със сто грама е по-лека от Гевин, когато се роди той, но на мен ми трябваше двойно повече време, за да го убедя да излезе.

— Би ли искала да имаш трето?

Лицето й стана още по-бледо.

— Е, ами…

— Май те изплаших. — Усмихнат, Лоугън обгърна раменете й. — Да видим какво има в менюто, освен шампанско.

Не я бе изплашил съвсем. Но я накара да се почувства малко неспокойна. Тя тъкмо започваше да свиква с новата си връзка, а той вече намекваше за деца.

Разбират се, може да беше просто естествена, нехайна забележка, уместна при тези обстоятелства. Или някаква шега.

Каквото и да бе намерението му, я накара да се замисли. Дали искаше още деца? Беше зачеркнала тази възможност след загубата на Кевин и безмилостно бе изключила биологичния си часовник. Разбира се, физически можеше да роди още едно дете, но за да създаде нов живот, не беше достатъчна само физическа способност.

Вече имаше две здрави, жизнени деца. И носеше цялата отговорност за тях — емоционална, финансова и морална. Да мисли за трето означаваше трайна връзка с мъж. Брак, бъдеще, споделяне не само на това, което тя вече имаше, а и на всичко, което щеше да изгради занапред. Означаваше промяна на посоката.

Бе дошла в Тенеси, за да се върне при корените си и да пусне тези на семейството си в същата почва. Да е близо до баща си и да даде на децата си възможността често да се виждат с дядо си и баба си, които искаха да ги опознаят.

Майка й никога не бе проявявала особен интерес към тях и не се виждаше като баба. Това щеше да наруши младежкия имидж който се стремеше да поддържа.

Ако радарът на майка й засечеше мъж като Лоугън, веднага щеше да го улови.

Ако Стела се колебаеше заради това, положението изглеждаше отчайващо. „Несъмнено е една от причините“, реши тя. Иначе нямаше да й хрумне.

Не беше ненавиждала никого от съпрузите на майка си, но и не бе имала желание да се сближава с тях, нито пък те с нея. На колко години беше при втория брак на майка си? „Колкото Гевин — спомни си тя. — Да, около осем“.

Бе принудена да се премести в ново училище, нова къща в нов квартал и в началото й се виеше свят, докато майка й изживяваше адреналинова треска и се отдаваше на романтика с новия си съпруг.