Нора Робъртс - Синя далия

Господи, колко сладък изглеждаше! Ако го беше срещнала в книжарницата, преди животът й да се промени, щеше да пофлиртува с него или да направи всичко възможно той да започне да я сваля. Тези тъмни, вечно разрошени коси, тази изваяна брадичка и поглед на мечтател. И тези красиви ръце.

Можеше да се обзаложи, че е завъртял главите на поне десетина момичета, а още толкова чакат на опашка да получат шанс.

Тръгна към него, но внезапно спря изненадана, когато Харпър рязко вдигна глава и се обърна.

— За бога, Харпър! Мислех, че ще те стресна.

— Какво? Какво? — Той присви очи, докато сваляше слушалките. — Какво?

— Не предполагах, че си ме чул.

— Аз… — Не я беше чул. Бе усетил уханието й. — Имаш ли нужда от нещо?

— Дойдох да ти се извиня, че през последните няколко седмици ти се сопвах всеки път, когато отвориш уста. Държах се като ужасна кучка.

— Не. Е, да, но няма нищо.

Хейли се засмя и се приближи, за да види какво прави той. Държеше нещо, подобно на сноп стъбла.

— Хваща ме страх. Какво ще правя, как ще се справя? — Защо трябва непрекъснато да се чувствам дебела и грозна?

— Не си дебела. А грозна никога няма да бъдеш.

— Много мило, че го казваш. Но бременността не вреди на зрението ми. Зная какво виждам в огледалото всеки божи ден.

— Значи тогава знаеш, че си красива.

Тя се усмихна и очите й заблестяха.

— Сигурно съм за оплакване, щом се чувстваш длъжен да флиртуваш с една сприхава бременна.

— Не бих… не се чувствам… — Най-малкото му се искаше да пофлиртува с нея. — Както и да е. Струва ми се, че ти си по-добре.

— Определено. Бях започнала да се самосъжалявам, а всъщност мразя мисли от рода на „горката аз“. Дори не подозирах, че майка ти и Стела ще организират тържество в моя чест. Доста си поплаках. Но после стана адски забавно. Кой би предположил, че едно женско парти може да е върхът? — Притисна ръце към корема си и се засмя. — Познаваш ли мащехата на Стела?

— Не.

— Има страхотно чувство за хумор. Така ме разсмя, че едва не изстрелях бебето още тогава. А госпожа Хагърти…

— Хагърти? Нашата госпожа Хагърти е била на купона?

— Не само беше, а спечели състезанието със заглавия на песни. Трябваше да напишем колкото се може повече заглавия с думата baby. Никога няма да познаеш за коя песен се сети тя.

— Добре. Предавам се.

— Baby got back.

Харпър се усмихна широко.

— Госпожа Хагърти е написала заглавие на рап песен?

— Дори я изрецитира.

— Сега вече лъжеш.

— Наистина! Е, само последните два реда. Едва не се подмокрих. Но ще забравя за какво съм дошла. Ти се опита да ми помогнеш за най-страхотната изненада на света, а аз мърморех и хленчех. Лазех по нервите ти, както се изрази ти. Искрено съжалявам.

— Няма за какво. Жената на един приятел роди преди няколко седмици. Кълна се, че накрая ми се струваше, че от устата й стърчат вампирски зъби. И че очите й стават червени на моменти.

Хейли отново се засмя и потърка корема си отстрани.

— Дано аз не стана толкова лоша, преди…

Замълча и на лицето й се изписа озадачение, когато почувства леко пукване в тялото си. Осъзна, че дори го е чула. Като внезапно скъсване на ластик.

Между краката й потече вода.

Харпър издаде сподавен вик на уплаха, сякаш някой го беше стиснал за гърлото. Скочи на крака и запелтечи, докато Хейли се взираше в локвата на пода.

— Ооо! — промълви тя.

— Всичко е наред, не се безпокой. Може би… може би трябва…

— За бога, Харпър! Не съм се изпишкала на пода. Водите ми изтекоха.

— Водите? — Той примигна и пребледня като мъртвец. — А, тези води. Господи! Боже мой! Мамка му! Седни, седни, ще…

„Линейка, по дяволите!“

— Майка ми…

— Мисля, че е най-добре да тръгнем веднага. Малко подраняваме. — Усмихна се насила, за да не се разпищи. — С две седмици. Сигурно бебето няма търпение да излезе и да види за какво е цялата суматоха. Нали ще ми помогнеш? Боже мой, изплашена съм до смърт!

— Всичко ще е наред. Просто се дръж за мен. Имаш ли болки?

— Не. Все още не.

Харпър имаше чувството, че ще припадне. Но ръката му стабилно я подкрепяше. Извърна глава към нея и приятелски й се усмихна.

— Хей — съвсем леко докосна корема й той, — честит рожден ден, бебчо.

— О, господи! — Лицето й просто сияеше, когато излязоха навън. — Това е страхотно!

Стела не можеше да роди вместо нея, но се постара да свърши почти всичко друго… или да го възложи на някого. Хейли нямаше предварително опакована чанта с багаж, но Стела бе съставила списък. Едно обаждане до Дейвид вдигна всички на крак, докато тя шофираше към болницата. Позвъни на лекаря, за да го уведоми за състоянието на Хейли, остави съобщение на гласовата поща на баща си и на домашния му телефонен секретар да се погрижи за момчетата и започна да напътства Хейли за дишането при първите контракции.