Нора Робъртс - Синя далия

— Стига глупости! Вътре се вихри голям купон. Хейли е общително момиче и колкото повече хора има около нея, толкова по-малко мисли за болките.

Когато излязох, Дейвид тъкмо бе пуснал диск на „Ред Хот Чили Пепърс“ и охлаждаше бутилка шампанско в мивката в банята.

Побутна го през прага. Все още звучаха „Ред Хот Чили Пепърс“. Фотоапаратът на Дейвид улови Харпър, докато плахо наднича през чудното творение от червени лилии.

— О! О! Това е най-красивото нещо, което съм виждала!

Малко пребледняла, Хейли се надигна в леглото.

— Ще бъдат страхотен акцент. — Стела помогна на Харпър да ги сложи на масата. — Можеш да се взираш в тях, докато траят контракциите.

— Докторът каза, че съм почти готова. Скоро мога да започна да напъвам.

Той застана до леглото.

— Добре ли си?

— Малко уморена. Голям напън е, но не е толкова страшно, колкото очаквах. — Изведнъж ръката й стисна неговата. — Ох, ох! Стела!

Роз седеше до краката й. Погледна ръката на сина си, преплела пръсти с тази на Хейли, а после лицето му. Почувства в себе си напрежение и постепенно отпускане. С въздишка започна да разтрива краката на Хейли, докато Стела шепнешком я насърчаваше и й вдъхваше кураж.

Болките се усилиха. Стела наблюдаваше кривата на контракциите на монитора и изведнъж усети стягане в корема от съчувствие. „Това момиче е желязно“, помисли си. Хейли изглеждаше бледа и по кожата й бяха избили безброй капчици пот. На моменти стискаше ръката й така силно, че би могла да счупи пръстите й. Но оставаше съсредоточена.

Часовете се нижеха, контракциите ставаха все по-чести и Хейли пъхтеше като парен локомотив. Стела й подаваше парченца лед и влажни кърпи, а Роз масажираше раменете й.

— Харпър! — заповяда генерал Ротшилд. — Разтрий корема й!

Той я изгледа с ококорени очи, сякаш му е наредила лично да изроди бебето.

— Какво да направя?

— Внимателно, с кръгови движения. Помага. Дейвид, тази музика…

— Не, харесва ми. — Хейли протегна ръка към Стела, когато почувства началото на поредната контракция. — Усили я, Дейвид, в случай че се разпищя. Ох, ох, мамка му! Искам да напъвам. Искам да го изтласкам навън още сега!

— Не, все още не. Съсредоточи се, Хейли. Справяш се чудесно. Роз, може би е време да повикаме доктора.

— Отивам — каза тя, вече тръгнала към вратата.

Когато стана време да напъва, лекарят застана между краката й и Стела видя двамата мъже леко да се намръщват. Подаде на Хейли единия край на хавлиена кърпа и хвана другия, за да й помогне да издържи, докато преброи до десет.

— Харпър! Застани зад нея, поддържай гърба й.

— Аз…

Запристъпва към вратата, но Роз препречи пътя му.

— Ако пропуснеш това чудо, никога не ще си го простиш.

Побутна го към леглото.

— Справяш се чудесно — повтори Стела. — Невероятна си. — Кимна, когато лекарят каза на Хейли отново да напъне. — Готова си. Поеми дълбоко въздух. Задръж го и напъни!

— Всемогъщи боже! — Въпреки глъчката, всички чуха как Дейвид преглътна с мъка. — Никога не съм виждал как става. Трябва да се обадя на мама и да й изпратя цяло ремарке с цветя.

— Господи! — Харпър дишаше едновременно с Хейли.

— Ето я главичката.

Тя опита да се засмее, с обляно в сълзи лице.

— Погледнете тази косичка! О, господи, не може ли вече да го извадим?

— Само рамената, скъпа, и готово. Още един мощен напън. Слушай! Вече плаче. Хейли, това е плачът на твоето бебе.

Самата Стела заплака, когато с последния тласък новият живот нахлу в стаята.

— Момиче е — нежно каза Роз, докато попиваше влагата от бузите си. — Имаш дъщеричка, Хейли. Прекрасна е!

— Момиче. Момиченце. — Хейли вече протягаше ръце. Когато сложиха бебето на корема й и Роз преряза пъпната връв, тя не престана да се смее и да милва телцето му от главата до петите. — О, погледнете я, погледнете я! Не, не ми я вземайте!

— Само ще я измият. Две секунди. — Стела се наведе и я целуна по главата. — Поздравления, мамче!

— Слушайте я. — Хейли хвана ръцете на Стела и Харпър. — И гласът й е прекрасен.

— Три килограма и сто грама — съобщи сестрата и отнесе вързопчето до леглото. — Четиридесет и осем сантиметра. И цяла десетка по Апгар 2 2 Скала за отчитане на здравословното състояние на новородено. — Б.пр. .

— Чувате ли това? — Хейли леко залюля бебето и го целуна по челото, по бузките и мъничките устни — Издържа първия си изпит с отличие. Гледа ме! Здравей! Здравей, аз съм мама. Толкова се радвам да те видя.