Нора Робъртс - Синя далия

Наведе се с дяволит израз в очите.

Стела понечи да подаде бузата си, но той обхвана брадичката й, накара я да извърне глава към него и леко я целуна по устните.

— Ти не си сладък — промърмори Люк под нос. — Защо тя те целува?

— Защото, синко, аз съм добре изглеждащ мъжкар.

Вдигна очи към огледалото за обратно виждане, намигна и забеляза подозрителния поглед на Гевин, докато запалваше.

Люк вече заспиваше, когато стигнаха до къщата, и главата му клюмаше, въпреки че се опитваше да остане буден.

— Аз ще го отнеса горе.

— И аз мога. — Стела се наведе и разкопча колана му. — Свикнала съм. Освен това не знам дали е добра идея отново да влизаш в стаята им.

— Тя трябва да свикне с мен. — Лоугън повдигна Люк от седалката. — Хайде, кралю на птиците, ще те понося.

— Не съм уморен.

— Разбира се.

Момчето се прозина и опря брадичка на рамото му.

— Миришеш различно от мама. И кожата ти е по-грапава.

Роз крачеше из фоайето, когато влязоха.

— Е, явно всички добре сте се позабавлявали. Лоугън, ще останеш ли да пийнем по нещо, след като сложите момчетата да спят? Искам да поговоря с двама ви.

— Добре. Идвам след малко.

— Нямам нужда от помощ — опита да възрази Стела, но той вече се качваше по стълбите с Люк.

— Ще донеса вино. Лека нощ, хубавецо — каза Роз на Гевин и се усмихна зад гърба на Стела, която тръгна след Лоугън.

Той вече развързваше маратонките на Люк.

— Лоугън, аз ще се заема с това. Ти слез при Роз.

Той свали обувките на момчето и се запита дали неспокойната нотка в гласа й е заради Печалната невеста или заради него. Но вниманието му бе привлечено от момчето, което стоеше до Стела необичайно мълчаливо.

— Тогава заведи Люк да си легне. Ние с Гевин трябва да си поговорим. Нали, хлапе?

Гевин повдигна рамене.

— Може би. Да.

— И той трябва да се приготви за лягане.

— Няма да трае дълго. Заповядай в моя офис — каза Лоугън, посочи към банята и видя устната на момчето да трепва.

— Лоугън… — опита се да възрази Стела.

— Разговор по мъжки. Извини ни.

Затвори вратата пред лицето й.

Решил, че и за двамата ще е по-лесно, ако поговорят на четири очи, седна на ръба на ваната. Не беше сигурен, но му се струваше, че Гевин е напрегнат колкото него.

— Смущава ли те това, че целувам майка ти?

— Не зная. Може би. Когато бях малък, видях един друг мъж да я целува. Излезе на вечеря с него и имахме детегледачка. Събудих се и ги видях, но никак не го харесвах, защото непрекъснато се усмихваше.

Демонстрира, като разтегна устни и показа зъбите си.

— И аз не го харесвам.

— Всички красиви момичета ли целуваш? — полюбопитства Гевин.

— Е, целувал съм доста. Но майка ти е специална.

— Как така?

„Момчето иска ясни отговори“, реши Лоугън. Щеше да се постарае да му ги даде.

— Събужда странни, приятни чувства в сърцето ми. Момичетата ни карат да се чувстваме по много различни начини, но когато докосват сърцето ти, значи са специални.

Гевин погледна към затворената врата, а после отново към него.

— Татко я целуваше. Спомням си.

— Добре е, че си спомниш.

Лоугън бе изненадан от импулсивното желание да погали косите му. Но не мислеше, че моментът е подходящ за когото и да е от двамата.

Знаеше, че в тази къща има не само един призрак.

— Зная колко много са се обичали. Майка ти ми каза.

— Той не може да се върне. Надявах се, макар мама да казва, че е невъзможно. Но когато започна да идва онази жена, помислих, че и той може. А не идва.

Нима на света имаше нещо по-тежко за едно дете от загубата на родител? Той вече бе пораснал, а не можеше да си представи скръбта, която би изживял, ако загубеше някого от своите.

— Това не означава, че не те гледа. Вярвам в тези неща. Когато някои, който ни обича, ни напусне, продължава да ни закриля. Твоят татко винаги ще те гледа.

— Тогава значи вижда как ти целуваш мама, защото гледа и нея.

— Предполагам — кимна Лоугън. — Иска ми се да вярвам, че няма нищо против, защото знае, че искам да бъде щастлива. Навярно, когато се опознаем по-добре, и ти няма да възразяваш.

— Мама също ли има странни чувства към теб?

— Искрено се надявам, защото ще бъда много нещастен, ако само аз ги изпитвам. Не зная дали нещата, които казвам, са правилни. Никога досега не съм водил подобен разговор. Но дори и да бъдем щастливи — всички заедно, баща ти ще си остане твоят татко, Гевин. Завинаги. Искам да разбереш, че зная това и го уважавам. Казвам ти го като мъж на мъж.