Нора Робъртс - Синя далия

— Вероятно. Но самата аз бих се упрекнала.

— Така и предположих. — Взе странна кутия за моливи, очевидно изработена от детски ръце, и я огледа. — От Гевин или Люк?

— Гевин, на седем години.

— Избягваш ли ме, Стела?

— Не. Може би донякъде — призна тя. — Но не напълно съзнателно. Затрупани сме с работа — и тук, и у дома. На Хейли й остават само три седмици и се старая да съм до нея през повечето време.

— Ще можеш ли да се освободиш поне за няколко часа в петък вечерта, да кажем? Да отидем на кино?

— В петък вечер обикновено излизам с децата.

— Добре. Дават нов филм на „Дисни“. Ще ви взема около шест. Първо ще хапнем пица.

— О, аз… — Стела се облегна назад и го изгледа намръщено. — Това беше подло.

— Целта оправдава средствата.

— Лоугън, ходил ли си някога на кино с две хлапета в петък вечер?

— Не. — Отдалечи се от бюрото и се усмихна широко. — Ще бъде ново приключение. — Заобиколи бюрото, плъзна ръце под лактите й и я повдигна от стола с такава лекота, че я накара да настръхне. — Започваш да ми липсваш.

Докосна устните й със своите и нежната им ласка прерасна в гореща целувка, докато тялото й се плъзгаше по неговото и краката й търсеха пода. Обви ръце около врата му, преплете пръсти и ги задържа на тила му, докато се опомни.

— Изглежда, ти също започваш да ми липсваш — каза тя, преди да се отдръпне назад. — Доста мислих.

— Не се и съмнявам. Непрекъснато го правиш. — Усука кичур от косите й. — Ще се видим в петък.

Когато излезе, Стела отново седна.

— Но ми е трудно да си спомня за какво мислех.

Оказа се прав. Наистина беше ново приключение за него и се справи по-добре, отколкото Стела очакваше. Нямаше проблем в общуването с момчетата. Всъщност в пицарията за миг се почувства излишна. Обикновено можеше да изразява мнение за комикси и бейзбол, но този разговор се водеше на съвсем друго ниво.

В един момент не бе напълно сигурна дали Улвърин от „Екс Мен“ не е подписал договор с „Атланта Брейвс“.

— Мога да изям петдесет парчета — заяви Люк, когато разделиха пицата. — А после двадесет кила пуканки.

— Ще повърнеш!

Стела искаше да напомни на Гевин, че не бива да говори така на масата, но Лоугън просто набоде резен от своето парче.

— По-умно е да повърнеш след пицата, за да отвориш място за пуканките.

Остроумието предизвика истеричен смях.

— Хей! — Люк сърдито смръщи вежди. — Гевин има повече пеперони. Моите са само две, а неговите са три!

Когато Гевин изсумтя и направи любимата си физиономия, Лоугън кимна.

— Прав си, не е честно. Да поправим тази несправедливост. — Грабна резен от парчето на Гевин и го изяде. — Сега имате по равно.

Последва нов изблик на смях. Момчетата здравата се изпоцапаха и бяха така въодушевени, когато стигнаха до киното, че Стела очакваше да предизвикат суматоха.

— Не забравяйте, че трябва да пазите тишина по време на филма — предупреди ги тя. — Другите хора също са дошли да гледат.

— Аз ще се постарая — каза Лоугън със сериозен тон. Но понякога просто не мога да мълча.

Момчетата не престанаха да се смеят до павилиона с пуканки.

Стела познаваше мъже, които се стараеха да впечатлят децата, за да се доберат до майките им. „Както и такива, които го правят, защото е ново преживяване за самите тях“, помисли си тя докато заемаха местата си с големи кесии в ръце.

Все пак трябваше да признае, че Лоугън се държи страхотно със синовете й. Мъж, прехвърлил тридесетте, заслужаваше награда за това, че поне се опитва да изглежда истински заинтригуван от филм с говорещи маймуни.

Към средата на прожекцията Люк започна да нервничи на седалката си. „Две чаши газирано и малък пикочен мехур“, досети се тя. Знаеше, че не иска да пропусне нито миг от филма, и трудно ще го убеди да тръгне.

Подготви се за кратък тих спор, но Лоугън я изпревари. Не чу какво прошепна в ухото му, но Люк се засмя и двамата станаха.

— Няма да се бавим — прошушна той на Стела и поведе момчето за ръка.

„Е, добре“, каза си тя и погледът й се премрежи. Мъжът щеше да заведе сина й до тоалетната.

Това не беше нейна работа.

Двете безкрайно щастливи момчета се качиха на задната седалка на колата му. Веднага щом коланите им бяха закопчани, започнаха да подскачат и бърборят за любими сцени от филма.

— Хей, приятели! — Лоугън седна зад волана, сложи ръка на облегалката и погледна назад. — Подгответе се, защото ще целуна майка ви.

— Защо? — попита Люк с недоумение.

— Защото, както може би сте забелязали тя е красива и сладка.