Нора Робъртс - Черна роза

— Мислех си, че ако групираме част от по-малките ето там и използваме няколко от онези маси с теракотени плотове…

— Ще измисля нещо, а после ти ще дойдеш да доразвиеш идеята ми.

— Ако сложиш една от по-големите на онази масичка от ковано желязо и наоколо разположиш малки месингови фенери, а до нея — широка керамична саксия със стредиция, ще се получи въздействаща гледка. Отивам в офиса си.

Роз се усмихна и смести новата стока сред другата. Не можеше да отрече, че идеята на Стела е чудесна, както обикновено. Подреди масичката според предложението й.

— Розалинд Харпър, ето къде си била!

Роз стоеше с гръб към вратата и успя да прикрие гримасата на раздразнение и придаде по-приветлив израз на лицето си.

— Здравей, Сиси.

Изтърпя обичайния поздрав — въздушна целувка на близо сантиметър от бузата й, и се примири, че ще загуби половин час в празни приказки.

— Много си хубава — каза Роз. — Нов тоалет ли имаш.

— Това ли? — Сиси превзето махна с ръка, показвайки френския си маникюр в тон с тъмночервения й костюм. — Измъкнах го от гардероба си тази сутрин. Господи, Роз, никога няма да качиш дори грам. Всеки път, когато те видя, се чувствам длъжна да се потя с двайсет минути повече на фитнес уреда си.

— Изглеждаш чудесно, Сиси.

Казваше самата истина. Едно от най-забележителните умения на Сесилия Прат бе да се разкрасява. Косите й бяха чудесно изрусени на кичури, изправени и подстригани на черта, която подхождаше на младежкото й и закръглено лице с трапчинки и кафяви очи.

Съдейки по тоалета й, Роз предположи, че е обядвала с приятелки или е имало среща на женския комитет и тя е наминала да посее и пожъне клюки.

Това бе другото развито до съвършенство умение на Сиси.

— Не зная как е възможно, толкова съм изтощена. Тази година празниците почти ме довършиха. Накъдето и да се обърнеш — парти. Не съм си поела дъх от Деня на благодарността. Преди да усетя, ще дойде време за пролетния бал в клуба. Нали ще дойдеш тази година, Роз? Без теб не е същото.

— Не съм мислила за това.

— Е, помисли си. Поседни за минута да си поговорим. Не мога да стоя на краката си нито миг повече. — За да й докаже, Сиси седна на пейката до масичката, върху която Роз току-що бе подредила стока. — Невероятно е. Сякаш седя сред тропическа градина. Следващата седмица с Ханк заминаваме за Каймановите острови да се попечем на слънце. Имам нужда от почивка, честна дума.

— Сигурно ще прекарате забавно.

Добрите маниери задължаваха Роз да седне до нея.

— Трябва и ти да отидеш на почивка на някой тропически остров, скъпа. — Сиси докосна ръката й. — Слънце, синьо море, полуголи красавци. Билет за рая. Знаеш ли, тревожа се, че ти стоиш тук като прикована с вериги към фирмата. Но вече можеш да разчиташ на онова момиче от Севера. Как се справя тя впрочем?

— Казва се Стела, Сиси, и работи при мен повече от година. Това е ясно доказателство, че и двете сме доволни.

— Радвам се да го чуя. Трябва да се възползваш и да заминеш някъде за известно време.

— Няма място, къде го бих искала да отида.

— Е, ще ти донеса брошури, обещавам. Не бих могла да преживея още ден, ако не ме крепеше мисълта, че скоро ще седя на плажа и ще пия май-тай. Умно постъпваш, като пропускаш повечето партита, но ми беше мъчно, че не те видях на Нова година у Джан и Куил. Хубаво събиране, но не може да се сравнява с онова, което организира ти. Цветята бяха оскъдни, а храната — нищо особено. Не бих казала на Джан. Знаеш ли, че след седмица тя ще се подложи на липосукция?

— Не, не знаех.

— Е, беше поредната зле опазена тайна. — Сиси се приближи, заговорнически й намигна и трапчинките й се появиха. — На задника и бедрата, доколкото разбрах. Преди малко обядвах с нея и тя каза, че заминава за център за отслабване във Флорида, но всички знаят, че ще източат тлъстините й, а после ще стои затворена в дома си, докато посмее да се покаже пред хора. Господи, задникът й е толкова голям, че можеш да сервираш на него вечеря за четирима, така че едва ли ще може отново да ходи изправена след по-малко от седмица.

Роз се опита да сдържи смеха си, но не успя.

— За бога, Сиси, на мен ми се струва нормален.

— Не и в сравнение с този на секретарката, на която според слуховете Куил е хвърлил око. Двайсет и осем годишна, а вечерята за четирима може да бъде сервирана върху малко по-висока част от тялото й, стига да не ти е неприятно да се храниш върху силикон.

— Дано това за Куил да не е вярно. Винаги съм смятала, че с Джан са чудесна двойка.