Доста голяма, като се имаше предвид ненадеждният контрол на раждаемостта и естественото предположение, че Реджиналд е искал син, който да продължи името му.
Прегледа схемата на родословието на Беатрис, която бе съставил. Една сестра, един брат, една снаха. Но всички роднини от женски пол бяха починали далеч след началото на явяванията и сънищата, поради което бяха малко вероятни кандидатки. И никоя от тях не се казваше Амелия.
Не бе открил и слугиня с това име. Все още.
Засега отново се върна на Реджиналд Харпър, глава на семейството през най-вероятния период.
Кой си бил ти, Харпър? Преуспял, влиятелен наследник на семейното имение и пари, защото по-големият ти брат е избягал, за да постъпи в армията, и е загинал в сражение за каузата. Освен това, най-малкото дете в семейството.
Бракът ти е бил сполучлив и по време на него си натрупал още пари. Разширил си и си модернизирал къщата според бележките на Роз. Имал си щастлив брак, щастлив живот и не си се боял да харчиш състоянието си. Но в годините на твоето господство е имало постоянно текучество на камериерки и друг женски персонал.
Може би Реджиналд е обичал да се забавлява с прислужниците. Или съпругата му се е държала като тиранка.
Дали дългото очакване на син го бе разочаровало и изнервило, или се бе радвал на дъщерите си? Щеше да е интересно да узнае това.
Нямаше жив човек, който да каже.
Мич отново се втренчи в монитора и за момента се зае с фактите, а не с предположенията.
Роз имаше предостатъчно свои видове стайни растения и реши да разсади и изложи някои от тях. По предложение на Стела включи други в интересни аранжировки.
Приятно й беше да работи със Стела, но се случваше рядко, главно защото предпочиташе само компанията на растенията и музиката, докато се занимаваше в оранжерията.
— Удоволствие е отново да заровя ръце в пръстта — отбеляза Стела, избирайки сансевиера за аранжировката си.
— Предполагам, че скоро няма да ти липсва, когато се заемеш с новата градина.
— Нямам търпение. Зная, че вбесявам Лоугън с множеството промени в проекта. — Подухна немирната къдрица, която се бе спуснала пред лицето й, и погледна към Роз. — Но това, което правеше той преди, едва ли можеше да се нарече проект . Беше по-скоро концепция.
— Която ти доразвиваш.
— Мисля, че ако му покажа още една скица, ще ме накара да я изям. Тази копривка е страхотна.
— Съсредоточаването върху градинарството помага да преодолееш предсватбения стрес.
За миг Стела остана неподвижна, с ръце в пръстта.
— Именно. Кой би предположил, че ще съм толкова неспокойна? Не ми е за първи път и ще направим малко, скромно тържество. Планирах го месеци наред, което доста ядоса Лоугън. Но трябваше да боядисаме и обзаведем поне хола и детската стая. Знаеш ли колко красиви неща му е дала майка му, а той ги е оставил на склад.
— Тази драцена ще стои добре тук. Мисля, че е нормално да се чувстваш неспокойна. Булката си е булка, независимо дали й е за първи път.
— Така ли се чувстваше и ти при втората си женитба? Зная, че се е оказала грешка, но…
— Не — каза Роз равнодушно. Тонът й не издаде огорчението, а пълно безразличие. — Това трябваше да ми подскаже нещо. Преживяваш стрес, защото си развълнувана и щастлива и защото си от типа хора, които се тревожат за всяка подробност. Особено когато се отнася за нещо важно.
— Искам всичко да изглежда специално. Съвършено. Навярно съм полудяла, щом реших венчавката да се състои в задния двор, преди да завършим градината. Имаме време само до април.
— Ще успеете. И двамата с Лоугън знаете достатъчно за засаждането, един за друг и всички важни неща.
— Ще ми го напомняш, нали?
— С удоволствие. Тези изглеждат чудесно. — Роз се отдръпна назад и сложи ръце на кръста си. — Определи ли цени?
— Тридесет и четири и петдесет. Четиридесет и пет и деветдесет и пет за големите.
— Звучи добре. Хитър начин да си осигурим още малко приходи, като разсаждаме вече готови растения.
— И добра цена за клиентите, защото никъде другаде няма да намерят толкова богати стайни украси. Ще ти помогна да внесеш някои от тях и ще ги включа в каталога.
Натовариха количка с касетки и я закараха до главната постройка. Когато Стела започна да размества другата стока, за да ги подреди, Роз я побутна.
— Върви в офиса си и оформи документацията. Ако се заемеш с преподреждане, ще се забавиш тук повече от час. Щом свърша, можеш да се върнеш и да преместиш това-онова.
Читать дальше