Нора Робъртс - Черна роза

Можеше да прекара часове в прелистване на градинарските записки на Елизабет Харпър и бебешкия й албум за бащата на Роз, който тя бе запазила. Как иначе би разбрал, че мъжът, чиято кръв тече във вените на Роз, се е разболял от цьолиакия 1 1 Вродено състояние причиняващо увреждане на лигавицата на червата, което нарушава нормалното всмукване на храната. — Б.пр. на три месеца, а десет месеца по-късно е направил първите си крачки?

Подробностите, малките парченца, изграждаха цялостната картина на миналото и настоящето.

На сватбената снимка на Елизабет и Реджиналд-младши забеляза приликата на Розалинд с дядо й. Тъмните коси, издължените очи, изпъкналите скули.

Какво ли друго бе предал на нея и децата й мъжът, когото тя почти не помнеше?

На първо място — усета за бизнес, заключи Мич. От други подробности, открити в изрезки от вестници и семейни архиви, успя да си изгради представа за човека с остър усет за печелене на пари, избегнал съдбата на мнозина свои съвременници, пострадали от срива на борсата. Предпазлив човек, запазил семейния дом и спестяванията си.

„Но като че ли в излъчването му има нещо хладно“, помисли си Мич, докато разглеждаше снимките на таблото. В очите му личеше сдържаност. Това не беше илюзия, създавана от фотографската техника в онези дни.

Може би се дължеше на факта, че е произхождал от заможно семейство и е останал единствен наследник, носещ цялата отговорност на плещите си.

— Какво ли си знаел за Амелия? — запита се Мич на глас. — Срещал ли си я някога приживе? Или вече е била покойница, призрак, бродещ из къщата, когато си се появил на бял свят?

„Някой я е познавал — помисли си той. — Някой е разговарял с нея, докосвал я е, познавал е лицето й, гласа й“.

И този човек със сигурност е живял или работил в Харпър Хаус.

Мич продължи с проучване за прислужниците, чиито пълни имена бе открил.

Отне му време. Не включваше многобройните други възможности — Амелия да е била гостенка, слугиня, чието име не е записано или е заличено от архива, далечна роднина, приятелка на семейството…

Предполагаше, разбира се, че ако някоя гостенка, приятелка или далечна роднина е починала в къщата, информацията би се предала на поколенията и самоличността й щеше да е известна. Но това отново бе догадка и изключваше вероятността от скандал и опити да го потулят.

А ако не е представлявала важна личност за семейство Харпър и е починала в съня си, всеки би решил, че не си струва да споменава за нея.

„Още един парадокс“, помисли си Мич, прекъсна работата си и се облегна назад. Той, разумен и логично разсъждаваш мъж, влагаше доста време и усилия да проучва самоличността на един призрак.

Номерът бе да не мисли за нея като за привидение, а като за жива дишаща жена, която е била родена, живяла е, обличала се е, хранела се е, смяла се е, плакала е, ходела е и е говорела.

Тя бе съществувала. Имаше име. Неговата задача бе да открие коя е и къде и кога е живяла. Ако разбереше и защо, щеше да е плюс.

Извади скицата от папката си и погледна образа, нарисуван от Роз — млада, много слаба жена с буйни руси къдрици и очи, изпълнени с печал. „По това са определили кога е живяла — помисли си той и поклати глава. — По роклята и прическата“.

Не че скицата не беше добра. Бе видял Амелия само веднъж, но тогава изглеждаше гневна, а не така спокойна и тъжна.

Може би роклята бе носена десет или дори двадесет години. Или беше съвсем нова. Прическата беше личен избор или мода. Изключено бе да се направи извод за възраст или епоха въз основа на подобна откъслечна информация.

Все пак от досегашните си проучвания заключаваше, че са на прав път.

Разказите за сънища, отделните сведения и самата легенда датираха от времето на Реджиналд Харпър.

Реджиналд Харпър , замисли се Мич, залюля се на стола си и се загледа в тавана. Реджиналд Едуард Харпър, роден през 1851-а, най-малкото от четирите деца на Чарлс Даниъл Харпър и Кристабел Уесли Харпър. Втори и единствен жив син. По-големият му брат — Натаниъл, загинал през юли 1864-а, на осемнадесет години, в битката при Блъди Бридж в Чарлстън.

Оженил се за Беатрис… Отново прелисти записките си. Да, през 1880-а. Пет деца. Шарлот, родена през 1881-а Едит Ан — през 1883-а, Катрин — през 1885-а, Виктория — през 1886-а, и Реджиналд-младши — през 1892-а.

„Значителна разлика между последните две деца в сравнение с тази между четирите сестри“ , констатира Мич и отбеляза вероятността от помятания и мъртвородени бебета.