Нора Робъртс - Черна роза

— Но на върха на щастието както личи от тона ти.

— Постигнал е нещо, нали? А Люсибел, бивша светска дама от Мемфис, с червена рокля и пистолет в жартиерата…

— Явно си голям романтик.

— Трябвало е да има оръжие, докато е работела на бара и зорко е следяла с поглед миньорите, играещи на карти, вечер след вечер.

— Дали пътищата им някога са се пресекли?

— Ето — каза той със задоволство, — ето как човек се увлича. Всъщност не е изключено. Възможно е някога Джеремая да е влязъл в кръчмата й да пийне уиски.

— И да вкуси от другите удоволствия, предлагани в менюто, докато благопристойните му роднини си веят с ветрила на верандата и се оплакват заради войната.

— Имало е както много благопристойни, така и много черни овци. Имало е пари и престиж. — Прелисти книжата и извади изрезка от вестник. — И неподправен чар.

Тя проучи снимката от годежа си — седемнайсетгодишна, свежа и изпълнена с трепет.

— Все още не бях завършила училище. Млада, зелена и упорита като магаре. Никой не би могъл да ме разубеди да не се омъжвам за Джон Ашби през юни, малко след като бе направена тази снимка. Господи, нима изглеждам готова за това?

— Имам снимки и на родителите ти. Не приличаш на никого от двамата.

— Така е. Винаги са ми казвали, че приличам на дядо си по бащина линия. Почина, когато бях дете, но съм виждала негови снимки и мисля, че имаха право.

— Е, и аз се натъкнах на няколко и съм съгласен. Реджиналд Едуард Харпър, роден през… 1892-а година, най-малкото дете и единствен син на Реджиналд и Беатрис Харпър. — Мич погледна записките си. — Оженил се е за…

— … Елизабет Маккинън. Спомням си я много добре. От нея наследих любовта си към градинарството, тя ме учеше за растенията. Баща ми твърдеше, че съм нейна любимка, защото приличам на дядо си. Защо не пийнеш билков чай, за да разредиш кофеина?

— Не, благодаря. Нищо че няма да мога да заспя. Довечера очаквам гост.

— Тогава тръгвай.

— Синът ми — добави той. — Пица и ESPN. Стараем се да прекарваме по една вечер в седмицата заедно.

— Това е чудесно. И за двама ви.

— Да. Слушай, имам още няколко задачи и места, които трябва да посетя, но ще дойда отново във вторник следобед и ще поработя вечерта, ако те устройва.

— Във вторник е Нова година.

— Така ли? — Озадачен, той погледна часовника си. — Често забравям коя дата е и празниците отминават, без да разбера. Предполагам, че ще имаш гости.

— Не.

— Тогава, щом ще излизаш, дано нямаш нищо против аз да работя тук.

— Няма да излизам. Ще се грижа за Лили, бебето на Хейли. Придумах я да отиде на купон, а Стела и момчетата ще си устроят малко семейно тържество в къщата на Лоугън.

— Сигурно са те поканили поне на десетина купона, а двойно повече мъже искат да посрещнат Нова година с теб. Ако не е така — ще изям тези изрезки от вестници.

— Цифрите ти са преувеличени. Но важното е, че отказах всички покани. Предпочитам да съм си у дома.

— Ще ти преча ли, ако работя в библиотеката?

Роз наклони глава встрани.

— Предполагам, че и ти си поканен на не един купон.

— Ако бебето е спокойно, мога да ти отделя част от вечерта за първото интервю.

— Идеално.

— Е, добре. Напоследък бях заета — каза тя след миг. — По Коледа къщата се напълни: и тримата ми синове си бяха у дома. Това е само една от причините да не спомена за нещо, което ми се случи.

— Какво ти се случи?

— Преди две седмици Амелия ми остави послание.

— Преди цели две седмици ?

— Казах ти, че бях заета. — В гласа й се прокрадна раздразнение. — Освен това не желаех да мисля за нея по празниците. Не виждам момчетата си много често и имаше безброй неща, които исках да свърша, преди да пристигнат.

Мич не каза нищо, просто извади касетофона си, приближи го към нея и го включи.

— Разкажи ми.

Раздразнението и стана още по-очевидно и между изразителните й вежди се появи дълбока бръчка.

— Тя ми каза: Мъжете лъжат.

— Само това ли?

— Да точно тези думи. Написа ги на огледалото.

— Кое огледало? Снима ли го?

— Не. — Ядосваше се на себе си, че не го е сторила. — Не разбирам какво значение има кое огледало. В банята ми. Току-що бях взела горещ душ. Огледалото беше запотено от парата и посланието се четеше сред капките.

— Печатно или ръкописно?

— Печатно, с удивителна на края. Ето така. — Роз взе една от химикалките му и демонстрира. — Не беше заплаха или съществена информация, затова реших, че може да почака.

— Следващия път не решавай. А какво прави, преди… — „Не си я представяй гола под душа“, заповяда си той. — … преди да влезеш под душа?