Нора Робъртс - Черна роза

Все пак можеше да почака. Обичаше промените, но това не означаваше, че трябва да бърза.

Точно сега в живота й имаше съвършен ред. Бизнесът й процъфтяваше, което представляваше не само личен триумф, а огромно облекчение.

Навремето Роз пое голям риск със създаването на „В градината“. Но трябваше да го поеме — заради себе си и всичко, оставено й в наследство.

Поддръжката на Харпър Хаус — дома, от който никога не би се отказала, й струваше доста. Напълно осъзнаваше, че според някои хора тя разполага с достатъчно пари, за да живее в разкош, но преди имаше момент, когато — макар и да не се бе налагало да търпи лишения — не можеше да се нарече заможна.

Отгледа три деца, покривайки всички разходи по прехраната, облеклото и образованието им. Благодарение на наследството си имаше възможността да стои у дома с тях, вместо да ходи на работа, и с малко хитрост успяваше да си осигурява приходи с инвестиции.

Но учението на тримата в колеж и медицинското образование на Мейсън не се оказаха евтини. А когато къщата се нуждаеше от подмяна на водопроводни тръби, пребоядисване и поправка на покрива, тя бе длъжна да се погрижи за това.

Принуди се тайно да продаде някои вещи. Честно казано, не държеше особено на тези картини и бижута, но все пак изпита известна вина при раздялата с неща, наследени от предците й.

Жертвайки малки части, успя да спаси цялото.

Но и когато се увери, че е направила всичко възможно за бъдещето на синовете си и сигурността на дома си, нуждата от пари не изчезна. Дори за кратко време обмисляше идеята да започне работа.

Мич имаше право — тя не обичаше да изпълнява нареждания. Но безспорно бе много добра в даването им. „Залагай на силните си страни“, каза си тя с усмивка. Точно това бе направила.

В едни момент трябваше да направи избор — да събере смелост да започне собствен бизнес или да преглътне гордостта си и да работи за някой друг.

Разбира се, надделя първата възможност.

Заложи всичко на една карта и през първите две години преживя доста трудности. Но й потръгна. Двамата с Харпър успяха.

Разводът се оказа голям удар за нея. Заради една-единствена наивна грешка. Брайс не спечели нищо, освен малкото, което Роз му позволи да отмъкне, но жестоко засегна гордостта й и тя похарчи доста, за да се отърве от него.

Но го преживяха. Синовете й постигаха целите си, домът й бе безупречно поддържан, а бизнесът й процъфтяваше. Можеше да мисли за промени. За разширяване на дейността, а и в личния си живот. Както и да се наслаждава на настоящия си успех.

Премина от африканските теменужки към бромелиите и щом приключи с разсаждането на розетките им, реши да подари на Стела и една от тях. Доволна от резултата, поработи още час, а после надникна при пролетните цветя, които бе отгледала от луковици в оранжерията. Нарцисите щяха да разцъфнат след седмица.

Когато реши, че е свършила достатъчно работа, натовари саксиите на количка, внесе ги в къщата и ги подреди, както й харесваше, част от тях — като гора в зимната градина, а останалите — из стаите.

Най-накрая отнесе три луковици в облагородена почва на топло в кухнята.

— Какво ми носиш? — попита Дейвид.

— Дейвид, отчайвам се. Явно няма да успея да те науча на нищо за отглеждането на растения. Очевидно е, че това са лалета. — Подреди ги на перваза над страничния плот. — Ще разцъфнат след няколко седмици.

— А аз се отчайвам, че не ще успея да те науча нещо за стилното градинарско облекло. От кога е тази блуза.

— Нямам представа. Какво правиш тук? — Роз отвори хладилника и извади каната със студен чай, която винаги стоеше там. — Не трябваше ли вече да се разкрасяващ за купона?

— Ще направя хубаво плато с резени бекон, щом отказваш да дойдеш с нас и да се позабавляваш тази вечер. Днес си позволих да прекарам няколко часа в салон за масаж и сауна, докато ти се ровеше в калта, така че вече съм започнал с разкрасяването.

— Не си прави труда с това плато, Дейвид. Ще намеря с какво да си направа сандвич.

— Така е по-приятно, особено когато имаш компания — засмя се той. — Професорът вече е в библиотеката. Ще сложа две бутилки шампанско да се охлаждат, за да… както се казва, да го гръмнете.

— Дейвид! — Роз леко докосна слепоочието му, преди да си налее чай. — Няма да гърмя шампанско. Ще се грижа за бебето.

— Бебетата спят в полунощ. Роз, съкровище, той е голям сладур. От небрежните, секси учени. Действай, но, за бога, първо се преоблечи. Приготвих белия ти кашмирен пуловер и онзи черен панталон с ликра, който те придумах да си купиш, както и страхотните обувки „Джими Чу“.