Нора Робъртс - Черна роза

— Разбира се, че няма да бъда с кашмирен пуловер, прилепнал панталон, който никога не бих си купила, ако ти не ме беше омагьосал, и обувки с десетсантиметров ток, докато се грижа за седеммесечно бебе. Не отивам на среща.

— Какво ще кажеш за роговите рамки? Защо мъжете с такива очила са толкова чаровни?

Роз си взе маслина от купата.

— Тази вечер си непоносим.

Дейвид покри подноса и купите с пластмасови капаци.

— Готово. Двамата с очилатия красавец ще си направите хубав новогодишен пикник.

— Дейвид, защо си въобразяваше, че имам нужда от мъж, по дяволите?

— Скъпа Роз, всеки се нуждае от някого до себе си.

Преоблече се, но категорично отхвърли избора на Дейвид и предпочете семпла памучна блуза, дънки и любимите си вълнени чорапи вместо чехли. Все пак прояви суетност и се гримира.

В детската стая търпеливо изслуша всички инструкции на неспокойната майка, увери я, че всичко ще е наред, и се закле, че ще й се обади, ако има проблем. Най-сетне успя да накара Хейли да излезе.

Проследи през прозореца отдалечаващата се кола. След това с усмивка се обърна към Лили, която гукаше от столчето си.

— Сега си само моя. Ела при леля Роз, за да те схруска като захарче.

В библиотеката Мич се преструваше, че чете и нахвърля бележки, а всъщност слушаше гласовете от бебефона, закачен на стената срещу него.

Във всяка стая имаше такъв, поне във всяка, в която той бе влизал. След преживяното през пролетта му се струваше разумна предпазна мярка.

Но точно сега не мислеше за предпазни мерки. Бе впечатлен и заинтригуван, докато слушаше първо тревожния глас на Хейли, а сега — любовните словоизлияния на Роз към бебето.

Никога до момента не я бе чувал да говори с този тон и не предполагаше, че е способна на такава нежност, сякаш бавно се разтапяше като ароматна свещ от уморена топлина. Не очакваше тя да обсипе едно дете с ласки.

Говореше безсмислици, гушкаше, смееше се и издаваше глуповати звуци, обичайни за възрастните, които са край бебе, и по реакциите на Лили личеше, че детето е щастливо колкото бавачката си.

Още едно лице на уверената, сурова и хладнокръвна, нехайна и изключително пряма Роз. Всички тези страни вече се преливаща в образа на сексапилна зряла жена. Сега тази… сантименталност, би казал, бе неочаквана глазура на вече примамливата торта.

Чу смеха й, заразителен и искрен, и се отказа дори да се преструва, че работи.

Звучеше дрънчене на играчки, радостно детско гукане и неподправено задоволство в плътния женски глас. По-късно я чу да пее, за да приспи детето.

Скоро дочу шепот и въздишка — и най-сетне настъпи тишина.

Самият той въздъхна съжалявайки, че интересната сцена е свършила. Посегна към каничката с кафе, но се оказа празна. За кой ли път.

Отнесе я в кухнята, за да си свари пак, и тъкмо се бе загледал навън, когато Роз влезе.

— Здравей — каза той. — След малко ще се махна от пътя ти. Дейвид каза, че мога да си варя кафе, когато пожелая.

— Разбира се. Канех се да си взема от студеното плато, което той приготви преди малко. Искаш ли да го опиташ?

— Да благодаря. Спомена, че има нещо за хапване, когато ми показваше къде да намеря кафе. И… — Той широко отвори очи, когато Роз извади подноса и купите. — Престарал се е.

— Бои се, че ще умра от глад, ако не ми остави достатъчно храна за шестима. — Извърна глава към него. — И?

— Моля?

— Искаше да кажеш още нещо. За Дейвид ли?

— А, имах чувството, че ме сваля.

Роз извади няколко пресни дълги хлебчета.

— Сигурна съм, че не е бил твърде нахален.

— Не, не беше. Всъщност… просто любезничеше.

— Дано не се чувстваш обиден.

— Не. Дори бих казал, че съм поласкан, като се има предвид възрастовата разлика.

— Харесва те с очилата за четене.

— С… какво?

— Онези очила с роговите рамки. Явно го карат да се разтапя. На едно място ли да сложа всичко, или ще си избереш в отделна чинийка?

— На едно място. Благодаря.

— Не ми коства нищо, защото и бездруго се канех да взема за себе си.

Тя рязко вдигна глава, когато в бебефона зазвуча гласът на Амелия.

— Кара те да подскочиш, нали? — каза Мич. — Всеки път.

— Не идва в стаята на Лили всяка вечер, както при момчетата. Предпочита момчета. Предполагам, знае, че Хейли е излязла, и иска…

Роз замълча. Когато се сети за бебефона в библиотеката, пръстите й трепнаха, което рядко се случваше. Спомни си как се бе държала с Лили преди малко.

— Сигурно бебефонът ти е пречил, докато работеше.