Нора Робъртс - Червена лилия

— Господи, не помислих за това! — усмихна се Харпър.

— Е, прощавам ви. — Роз се засмя и свали ръкавиците си, за да усети допира на ръцете му. — Направи ли й предложение?

— Да. По-скоро й казах, че ще се оженим. Не ме гледай укорително.

Веждите й останаха повдигнати, а изразът на очите — леденостуден.

— Точно това заслужаваш.

— Ще се погрижа за всичко. — Харпър сведе поглед. После повдигна ръцете й една по една към устните си. — Обичам те, мамо. Ти винаги вдигаш летвата твърде високо.

— Коя летва?

Той отвърна на съсредоточения й поглед.

— Не бих се обвързал с жена, която обичам и уважавам по-малко от теб.

Очите й отново се насълзиха.

— Тази кърпа няма да ми е достатъчна.

— Ще й дам най-доброто, което имам. За начало искам пръстените на баба. Годежния пръстен и венчалната халка на баба Харпър. Ти каза, че когато реша да се оженя…

— Това е моето момче. — С присвити устни тя леко го целуна. — Това е мъжът, когото съм възпитала. Ще ти ги донеса.

Но как би направил предложение за брак! Ето още нещо, за което никога не се бе замислял. Специална вечеря и вино? Скромен пикник? Гигантски надпис „Ще се омъжиш ли за мен?“ на таблото за резултата по време на мач?

Нима въображението му не можеше да роди нищо друго?

Реши, че е най-добре да го направи сред обстановка, която допада и на двамата.

Затова я заведе на разходка в градината привечер.

— Чувствам се гузна, че майка ти отново трябва да тича след Лили. Все пак съм бременна, не съм инвалид.

— Тя сама пожела. Освен това исках да остана насаме с теб за час. Не, не казвай нищо. Господи, вече започвам да чета мислите ти. Луд съм по Лили и няма да губя време да те убеждавам в очевидното.

— Зная колко я обичаш. Просто не мога да осъзная всичко това. Не съм прекосила два щата, скачайки от легло на легло, а ми се случва за втори път.

— Този път е различно. Този е първият. Виждаш ли онази слива? — Харпър се спря и докосна едно от лъскавите й зелени листа. — Родителите ми са я засадили точно след като съм се родил. Ще засадим една за Лили, а после и за бебето. Но виждаш ли тази? Вече е почти на трийсет години и знам, че е засадена специално за мен. Винаги съм се чувствал добре тук. Това е едно от моите места. Ще има и други кътчета в градината, които ще станат наши, но това вече е едно от тях.

Извади кутийката от джоба си и видя как устните й затрепериха, а погледът й се втренчи в лицето му.

— Господи…

— Няма да коленича. Не искам да се чувствам като глупак в този момент.

— Мисля, че колениченето е знак за вричане във вярност.

— Ще трябва да се задоволиш само с думата ми. Искам новия живот, на който сложихме начало. Не само бебето, а всичко, което започнахме заедно. Ти, аз и Лили, а сега и това бебе. Искам да споделя този живот с вас. Ти си първата ясена, която съм обичал. Ще бъдеш и последната.

— Харпър… вече ме накара да затая дъх.

Той открехна кутийката и леко се усмихна, когато видя широко отворените й очи.

— Беше на баба ми. Малко е старомоден, предполагам.

— Аз… — Гърлото й пресъхна. — Та това е семейна ценност. Всъщност не мога да намеря думи. Харпър, навярно Роз…

— Беше обещала да ми го даде за жената, с която желая да прекарам живота си. Искам ти да го носиш. Омъжи се за мен, Хейли.

— Пръстенът е толкова красив! Харпър, ти си невероятен…

— Това не е всичко.

Хейли смутено се усмихна.

— Не мога да си представя какво друго може да има.

— Искам да приемеш името ми. Искам и Лили да носи моята фамилия.

— Осъзнаваш ли какво означава това? — Тя докосна бузата му. — Осъзнаваш ли какво правиш?

— Напълно. Най-добре е да отговориш веднага, защото не ми се иска да разваля този романтичен момент, като се сборичкам с теб и насила сложа пръстена на ръката ти.

— Няма да се стигне до това. — Тя притвори очи за миг и си представи разцъфналите сливови дръвчета — традицията на поколенията. — Знаех, че ще ми предложиш брак, след като ти казах, че съм бременна. Така си устроен, да постъпваш почтено. Да бъдеш отговорен.

— Но това не е единствената причина!

— Изслушах те — Хейли енергично поклати глава, — ала сега е мой ред да говоря. Знаех, че ще ми направиш предложение, и една от причините да се чувствам зле беше страхът, че няма да узная истинските ти подбуди. Боях се, че ще го направиш от чувство за дълг. Но сега знам, че не е така. Ще се омъжа за теб, Харпър, и ще приема името ти. Както и Лили. Ще те обичаме до края на живота си.

Харпър извади пръстена от кутийката и го сложи на пръста й.