Нора Робъртс - Червена лилия

Но вече можеше да стори само едно: да влезе.

Вътре бе топло и звучеше музика. Обстановката толкова му подхождаше — безброй растения в различни фази на развитие, мирис на почва и зеленина.

Музиката не й бе позната — някаква композиция за арфи и флейти.

Харпър бе застанал в далечния край и крачките дотам й се сториха най-дългият поход в живота й. Той се обърна и чаровно й се усмихна:

— Хей, точно теб исках да видя! — С едната си ръка й даде знак да се приближи, а с другата свали слушалките от ушите си. — Погледни, нашите бебчета! — Застана с лице към растенията и не видя как Хейли потръпна при тези думи. — Развиват се точно по план — продължи той. — Виж, плодниците вече са издути.

— Не само те — промърмори Хейли, но се приближи, застана до него и се загледа в растенията, които бяха опрашени преди няколко седмици.

— Виждаш ли? Семенниците са напълно оформени. Ще им дадем още три-четири седмици, докато семената узреят. Тогава върхът ще се разтвори. Ще съберем семената и ще ги засеем в саксии. Ще ги държим на открито и през пролетта ще покълнат. Когато станат високи седем-осем сантиметра, ще ги засадим в лехите.

— А после какво? — попита тя, макар че мислите й витаеха другаде.

— Обикновено получаваме цвят на втория сезон. Тогава ще огледаме и опишем различията и приликите, характеристиките. Това, на което трябва да се надяваме, е поне едно — въпреки че бих заложил на повече — да бъде с яркорозов цвят и червеникав оттенък. Когато разцъфне, ще го наречем „Дъщерята на Хейли“.

— А ако няма нито едно?

— Песимизмът е враг на градинаря. Но ако не се получи точно това, което сме очаквали, ще се появи друго интересно цвете. И ще опитаме отново. Впрочем исках да те попитам дали ти се ще да поработиш с мен върху нов вид роза за майка ми.

Хейли си помисли, че ако родеше пак момиче, може би щяха да го кръстят Роуз. Но после отвърна:

— С удоволствие. Много мило от твоя страна.

— Е, идеята беше на Мич, но той не може да отгледа дори мушкато в саксия. Иска да опитам да създам черна роза. Никой досега не е постигал съвършено черен цвят, но ми хрумна да си поиграем и да видим какво ще излезе. Сега е най-подходящото време в годината… Разполагаме с достатъчно дни да измием, дезинфекцираме и пречистим въздуха. Хигиената е изключително важна за този вид работа, а розите са капризни. Ще ни отнемат доста време, но ще е забавно.

Изглеждаше толкова въодушевен от идеята да започнат нещо ново. Как ли би я изгледал, когато му каже, че вече са поставили още едно начало?

— Когато правиш всичко това — продължи той, — избираш родители — растения за опрашване и за семе. Съзнателен подбор, търсене на определени характеристики.

„Моите сини очи, кафявите на Харпър. Неговото търпение, моята импулсивност. Какъв ли би бил резултатът?“, помисли си тя.

— Така. Опитваш се да ги кръстосаш, за да създадеш нещо с най-добрите или поне желаните характеристики на двамата родители.

„Избухливият му нрав, моята упоритост. Господи…“

— При хората не е така — неочаквано каза Хейли. Той се обърна към компютъра си и въведе информацията във файл.

— Мисля, че не.

— Хората невинаги могат… или невинаги решават и планират така. Не си казват: „Хей, хайде да създадем хибрид“.

Харпър се засмя гръмогласно и я погледна закачливо.

— Не ми е хрумвало да използвам тази реплика за свалка в бар. Ще я запомня, но тъй като вече открих жената на живота си, няма да ми е нужна.

— Никога не си ме свалял с остроумни реплики — изтъкна тя. — Впрочем хибрид се прави с цел създаване на нещо ново и самостоятелно. Не е просто игра и забавление.

— А показах ли ти вибурнума? Отделянето на издънка беше малко трудно, но съм доволен как се развива.

Всеки момент от очите й отново щяха да бликнат сълзи.

— Харпър… — започна тя.

— Не е голяма беда — нехайно продължи той. — Зная как да се справя с издънките.

— Бременна съм.

„Ето, изрекох го“, каза си тя. Кратко и ясно, като рязко дръпване на лепенка от рана.

— Какво?

Харпър престана да натиска клавишите и бавно се завъртя на стола си.

Не успя да разгадае изражението му. Може би защото погледът й бе премрежен. Бученето в ушите й заглуши гласа му и тя не можа да прецени какво издава тонът му.

— Трябваше да го разбера. Трябваше! Бях толкова уморена, цикълът ми прескочи… но просто забравих. От време на време ми се гадеше, настроението ми често се променяше. Мислех… Всъщност нищо не мислех. Въобразявах си, че е заради инцидентите с Амелия. Не направих връзката. Съжалявам.