Нора Робъртс - Червена лилия

Искаше да свърши нещо нормално, по дяволите! По-точно, искаше да чувства, че върши нещо — каквото и да е.

Нехайно погледна надясно и застина.

Скова я смесено чувство на паника и световъртеж в мига на внезапно прозрение. Не я напусна, докато умът й правеше бързи изчисления.

Напълно съкрушена, Хейли затвори очи. Отново ги отвори, погледна веселото личице на Лили и посегна към домашния тест за бременност.

Остави Лили на детегледачката и едва успя да задържи усмивката на лицето си, докато тръгна обратно към колата си. Страхуваше се да мисли по пътя към дома.

Нямаше да си представя и да предвижда последици. Просто щеше да направи теста. Два пъти. Щом видеше, че е отрицателен, какъвто несъмнено щеше да бъде, трябваше да скрие опаковките някъде, докато успее да се отърве от тях, без никой да узнае за излишната й паника.

Невъзможно бе да е забременяла отново.

Паркира и провери дали кутийките са добре скрити на дъното на чантата. Но миг след като прекрачи прага на къщата, срещу нея внезапно се появи Дейвид — като дух, излязъл от бутилка.

— Здравей, скъпа, да ти помогна ли?

— Не. — Притисна чантата към гърдите си, сякаш бе безценен къс злато. — Сама ще отнеса тези неща горе. И ще отида до тоалетната, стига да нямаш нищо против.

— И на мен често ми се налага.

Осъзнала, че се държи грубо, прокара ръка по лицето си.

— Извинявай, не съм в настроение.

— Още нещо, което често се случва и на мен. — Дейвид извади от джоба си отворено пакетче бонбони и избута с палеца си черешово драже до отвора. — Но както се казва, горе главата!

Тя се усмихна и взе дражето.

— Да видим дали сладкото ще подобри настроението ти — каза той, когато Хейли пъхна бонбона в устата си. — Не мога да не се тревожа за теб, скъпа.

— Знам. Ако не се върна след петнайсет минути, повикай специалния отряд.

— Обещавам.

Тя забърза по стълбите и изсипа съдържанието на чантата върху леглото си… За бога, бе забравила памперсите. Мислено изруга, грабна теста за бременност и се втурна в банята.

За миг се изплаши, че няма да може да намокри лентичката. Такъв бе късметът й. Опита да се окуражи.

Започна да вдишва и издишва дълбоко. Добави и една молитва за всеки случай.

След няколко секунди, все още усещайки сладостта на черешовото драже, втренчи поглед в оцветената ивица. На нея съвършено ясно се четеше: „Бременна“.

— Не! — изпищя тя, грабна лентичката и я разклати като термометър, сякаш се надяваше след това движение всичко отново да бъде нормално. — Не, не и не!

Погледна надолу и удари с юмрук по корема си под пъпа. Сетне седна върху капака на тоалетната чиния и закри лицето си с ръце.

Въпреки че би предпочела да се сгуши под мивката и да не излезе оттам през следващите девет месеца, нямаше много време за самосъжаление. Наплиска се със студена вода, за да се поободри.

— Да, браво, плачи сега! — укорително си каза тя. — Това ще промени положението и когато отново направиш глупавия тест, на проклетата лентичка ще пише: „Спокойно, Хейли, не си бременна“. Трябва само да поседиш на капака десет минути. Идиотка! — Преглътна напиращия нов порой от сълзи и се погледна в огледалото. — Играчка-плачка, сега ще си плащаш! Трябва да се справиш с последиците.

Малко грим помогна. Още по-ценни бяха слънчевите очила, които извади от чантата си.

Пъхна кутийките от теста за бременност на дъното на чекмеджето с бельо. Пръстите й трепереха като на наркоманка, която бърза да скрие скъпоценната си доза.

Когато излезе, Дейвид вече бе пред вратата.

— Тъкмо щях да обявя тревога.

Хейли го изгледа с недоумение.

— Какво?

— Да повикам специалния отряд, скъпа. Забави се повече от петнайсет минути.

— Извинявай. Просто… извинявай.

Той понечи да се усмихне и нехайно махна с ръка, но миг след това лицето му придоби сериозно изражение.

— Не, няма да се преструвам, виждам, че си плакала. Какво има?

— Закъснявам за работа. — Докато изричаше думите, гласът й затрепери и секна.

— Няма да свърши светът. Първо ще поседнем. — Дейвид хвана ръката й и я задърпа, докато седна на стълбите. — И ще споделиш терзанията си с чичко Дейвид.

— Терзания ли? Просто съм загазила. — Нямаше намерение да казва нито на него, нито на когото и да било. Поне докато намери време да помисли, да вземе решение. Планираше да зарови глава в пясъка за няколко дни. Но когато той обгърна раменете й, думите се изтръгнаха от устата й: — Бременна съм.

— О! — Ръката му се плъзна по рамото й. — Е, в такъв случай дори тайните ми запаси от страхотни шоколадови сладки няма да помогнат.