Нора Робъртс - Червена лилия

Всичко това прозвуча като несвързано бърборене, неразбираемо дори за самата нея. Изведнъж млъкна, когато той повдигна ръка.

— Каза, че си бременна ли?

— Господи! Колко пъти трябва да го повторя? — Несигурна дали да избухне в плач, или да се разкрещи, Хейли издърпа лентичката от джоба си. — Ето, прочети сам!

— Почакай. — Той взе лентичката от ръката й и втренчи поглед в нея. — Кога го разбра?

— Едва днес. Току-що. Преди малко. Бях в „Уолмарт“ да купя това-онова. Забравих за памперсите на Лили, а си купих спирала за мигли. Що за майка съм?

— Спокойно. — Харпър се изправи и обхвана раменете й. — Добре ли си? Искам да кажа, нали не те боли или нещо подобно?

— Разбира се, че не ме боли, за бога!

— Слушай, престани да лазиш по нервите ми. — Потърка слепоочията си и внимателно се вгледа в нея. „Сякаш преценява развитието на новите си кръстоски“, помисли си тя. — Това ми се случва за първи път. Откога си бременна?

— От известно време.

— По дяволите, Хейли! Искам да кажа, на колко седмици е плодът… или както и да се нарича?

— Мисля, че на около шест. Пет-шест.

— Колко голямо е бебето?

— Не зная. Може би колкото оризово зърно.

Той втренчи поглед в корема й и го докосна.

— Кога ще започне да шава? Кога ще има ръчички, крачета?

— Харпър, да не се отплесваме.

— Не разбирам от тези неща. Искам да узная. Трябва да отидеш на лекар, нали? — Хвана ръката й. — Да вървим.

— Не е задължително да тръгна точно сега. Харпър, какво ще правим?

— Как така какво ще правим? Ще имаме бебе. Мамка му! — Той я грабна и я повдигна от земята. На лицето му сияеше ослепителна усмивка. — Ще имаме бебе!

Хейли впи пръсти в раменете му.

— Не си ли ядосан?

— Защо да съм ядосан?

Сега бе неин ред да се почувства замаяна, изумена, разтърсена…

— Защото… така.

Харпър внимателно я спусна обратно и плахо промълви:

— Ти не искаш ли това бебе?

— Не зная. Нима мога да мисля какво искам? Как да мисля при тези обстоятелства?

— Значи бременността засяга мозъчните клетки. Интересно.

— Аз…

— Е, добре, тогава остави мисленето на мен. Ще отидеш на лекар, за да се уверим, че всичко тук вътре е наред. Ще се оженим и следващата пролет ще имаме бебе.

— Да се оженим? Харпър, хората не бива да се женят само защото…

Той стоеше, облегнал се на работната маса, но въпреки това й се струваше заплашително надвесен над нея.

— В моя свят, където небето е синьо, хората, които се обичат и създават деца, се женят. Може би се случва малко по-рано, отколкото беше заложено в предварителния ни план, но ще се наложи да направим промени.

— Значи вече сме имали план?

— Аз имах. — Протегна ръка, приглади косите й и закачливо ги подръпна. — Искам да живея с теб. Знаеш го. Искам бебето. Ще направим каквото трябва и всичко ще бъде наред.

— Значи ми заповядваш да се омъжа за теб.

— Според плана ми, трябваше да ти направя романтично предложение, което да бъде следващата крачка. Но тъй като събитията ме изпревариха, а и бременността е засегнала умствените ти способности, ще постъпим така…

— Дори не си разстроен.

— Не, не съм. — Замълча, навярно за да си даде сметка какво чувства. — Само съм поизплашен, смаян… Господи, Лили страшно ще се зарадва! По-малко братче или сестриче, което да тормози. Почакай, докато кажа на братята си, че ще стават чичовци. И на мама, че ще става…

— … баба — довърши Хейли и кимна, изпитвайки леко задоволство, че най-сетне в очите му бе проблеснало съмнение. — Как мислиш, че ще приеме тази новина?

— Скоро ще разбера.

— Просто не мога да понеса всичко това! — Хейли притисна длани към слепоочията си, сякаш така световъртежът щеше да изчезне. — Дори не зная какво чувствам. — Отпусна ръце в скута си и го прониза с поглед. — Харпър, не мислиш ли, че е грешка?

— Нашето бебе не е грешка. — Притегли я в прегръдката си и усети учестеното й дишане, докато се бореше с напиращите сълзи. — Но е страхотна изненада.

През останалата част от деня Харпър се луташе като в сън. Трябваше да обмисли, реши и планира толкова неща. Първите стъпки му бяха кристално ясни, както началните етапи на всяка кръстоска.

Щеше да заведе Хейли на лекар, за да се уверят, че всичко с нея и бебето е наред. Щеше да започне да чете за ембриони, развитие на плода в утробата и прочее, за да добие представа за процеса, да знае какво се случва там вътре.

Щяха да се оженят възможно най-скоро, но не толкова прибързано, че да е сдържана и практична сватба, организирана надве-натри. Не искаше това за Хейли, а като се замислеше — и за себе си.